ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 34, 1991 г.
БИЗНЕСЪТ – НЕ САМО ПРИБИРАНЕ НА ПАРИ
Историята отпреди бизнесът да се яви и в нашата страна. Той отприщи бента на личната инициатива – невидимата сила на вечния човешки прогрес. И в Стара Загора, като гъби след дъжд, изникнаха много и различни фирми. Но струва ми се, че лавинообразното появяване на тези фирми се нуждае не само от стимулиране, но и от методично ръководство и контрол. Искам да насоча вниманието на градското ръководство, на обществеността и на отговорниците на фирмите, че това, което става сега в града, е антикултурно, антиестетично и в много случаи опасно за здравето на хората. Сега Стара Загора като че ли е в предизборна кампания. Целият град е окичен с безброй пъстроцветни обяви, съобщения и програми, написани най-неграмотно, без всякакъв художествен вкус – залепени къде ли не /от луксозните витрини до водосточните тръби/. По всички улици фирмите изграждат свои бази, най-често с подръчни средства, далеч от архитектурните изисквания, така че да загрозят града. Типичен пример е районът на автогарата със своите безбройни павилиончета, долепени едно до друго като лястовичи гнезда. Чердакът на ресторанта е дрипав и провиснал като след война. На площадчето пред павилионите таксиметровите коли чакат клиенти, а теренът наоколо е потънал в отпадъци от колите. А самата автогара е може би най-мръсната в България. Да не говорим пък за хигиената в търговските фирми. Колективната фирма „Хривас“ докарва месото в магазина с най-различни превозни средства, без печат от ветеринарния санитарен контрол, уж обвито в найлоново платно /да не говорим, че често в междублоковите пространства на различни места в града „находчиви“ люде колят прасета и после предлагат на място месото на гражданите – бел. ред./. На пазара търговци в нечисти съдове предлагат кебапчета с нарушена цялост. Друг търговец на сергия продава оборски тор, до него се предлага сланина, а от другата страна – фъстъци. И ако това не е безобразие – здраве му кажи. На най-хубавите места на Стара Загора се продават вестници и списания – навъдиха се какви ли не продавачи на печатна текуща информация, гарнирана богато с пикантна порнографска, и малчуганите цял ден обикалят тези привлекателни места. И няма кой да контролира това. И за това ли трябва да се чака решение на Великото народно събрание. От микроскопичното гише на еднолична фирма в бившия зеленчуков магазин на бул. „Руски“ нечия човешка ръка продава пици, без да се интересува къде консуматорите хвърлят хартиите. Друга човешка ръка от фирма „Юки“ на ул. „Христо Ботев“ 111 размахва през избелелия прозорец чифт дънки, за да привлича клиенти, трета човешка ръка от фирмата на ул. „Парчевич“ 25 от приземно прозорче, украсено с цвете, продава катми. Питам се, защо се подават само ръце, а не усмихнатите лица на бъдещите бизнесмени – казваме бъдещи, защото бизнесът не е само прибиране на пари. Четвърта, но неизмита, ръка в една от бараките до автогарата подхвърля студени банички на изгладнелите пътници и бързо прибира парите в джоба на мръсната си престилка, която едва-едва напомня, че някога е била бяла. А бизнесменът трябва винаги да е добре облечен, работното му облекло, особено в хранителните заведения, да е чисто и бяло като нов сняг. Цял един ден търсих така облечен човек в магазините на хранителни стоки в Стара Загора, но не открих. Нещо повече, щандистката в магазин № 149 на бул. „Руски“ , така хока и обижда старите хора, че ти иде да потънеш в земята от срам. Същата щандистка отваря и затваря магазина когато си иска и доставя хляб и мляко колкото е удобно за нея, не колкото е потребно на гражданите. Освен тези съкрушителни факти, които посочихме дотук, можем да посочим и още много други факти, които недвусмислено потвърждават, че в началото си бизнесът у нас се интересува само от прибиране на парите на хората. Затова ако сега общината не се намеси, после ще й бъде много трудно да изкоренява последиците на първите лоши стъпки. Както е ясно на големите бизнесмени по света, така трябва стане ясно и на нашите начеващи бизнесмени, че бизнесът не е само пари, а преди всичко култура – култура в отношенията, между хората, култура в облеклото и на работното място, култура за изпълнение на дадената дума… Колко жалко, че тук толкова много се разминаваме между изискванията и действителността!…
Д-р Илия ШМИЛЕВ
Бизнесът – Не само прибиране на пари
