Рубен Варданян е задържан на границата с Армения, съобщи държавната гранична служба на Азербайджан. Варданян е бивш министър-председател в непризнатото правителство на сепаратисткия регион Нагорни Карабах.
По информация на граничните служби Варданян е бил задържан, докато е напускал заедно с хиляди етнически арменци Нагорни Карабах, който сега е под пълния контрол на Азербайджан.
На 27 септември правителството в Армения съобщи, че през последните дни повече от 47 000 души са пристигнали в страната от Нагорни Карабах. Това е близо една трета от населението на региона.
Бежанската вълна е резултат от азербайджанската офанзива миналата седмица, която приключи за 24 часа. След нея Азербайджан обяви, че е поел контрол над Нагорни Карабах, който е традиционно населен с етнически арменци.
Нагорни Карабах е регион в Южен Кавказ. С подкрепата на Армения той обяви отделяне от Азербайджан и автономия в началото на 90-те години и оттогава е повод за напрежение между двете страни.
„Към обяд местно време 47 115 души, принудително разселени от Нагорни Карабах, са пресекли границата с Армения, като около 22 800 от тях вече са официално регистрирани“, каза пред медиите на 27 септември Назели Багдасарян, говорителка на министър-председателя Никол Пашинян.
Азербайджан отвори единствения път, водещ от сепаратисткия регион към Армения, на 24 септември, четири дни след споразумението за прекратяване на огъня.
Властите в Азербайджан съобщиха, че жителите на региона ще бъдат в безопасност. Премиерът на Армения обаче каза, че вече е започнало „етническо прочистване“.
В понеделник при взрив на бензиностанция загинаха най-малко 68 души. Там десетки хора, опитващи се да напуснат страната, са се редили в чакане за гориво. Досега идентифицирани са само 21 жертви. Причината за взрива не е установена.
Същевременно на 27 септември Азербайджан съобщи, че 192 военнослужещи и един цивилен са били убити по време на блиц офанзивата на 19-20 септември. Други 511 военнослужещи са били ранени в хода на операцията.
На този фон германският министър на външните работи Аналена Бербок призова Азербайджан да позволи на международните наблюдатели да влязат в Нагорни Карабах и съобщи, че Германия засилва хуманитарната си помощ за бежанците.
На 26 септември Саманта Пауър, високопоставен служител в Американската агенция за международно развитие, също съобщи, че е „абсолютно критично“ независими наблюдатели и хуманитарни организации да получат достъп до хората в Карабах.
По-късно тя обяви пакет от хуманитарна помощ за Армения на стойност 11,5 млн. долара. Европейският съюз също съобщи, че ще увеличи хуманитарната помощ с 5 млн. евро в отговор на нарастващите нужди, предизвикани от кризата.
Териториалният спор между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах продължава от края на 80-те години на миналия век. Официално „Република Нагорни Карабах“ не е призната от никоя държава от ООН, включително и от Армения.
Последното значително изостряне на ситуацията в региона беше през 2020 г. Тогава след 6-месечна война премиерът на Армения Никол Пашинян, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и президентът на Русия Владимир Путин подписаха изявление за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах.
С него Баку си върна контрола върху значителна част от териториите на Карабах и прилежащите райони на Азербайджан, окупирани от арменските войски в началото на 90-те години.
