От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 105
Богомилството е социално-религиозно движение през X-XV в., основано върху учението на поп Богомил. Католическата и православната църква го разглеждат като ерес, тъй като се отклонява от познатите дотогава религиозни схващания. При възникването и разпространението му в Европа съществуват около 150 ереси, но всички те са с ограничен териториален обхват, докато богомилството залива цяла Евопа.
От България през ХІ-ХІІ в. то се разпространява в земите на Сърбия, Хърватско, Далмация и особено в Босна, в Киевското княжество, а от там по-късно и към Москва. През ХІ в. то прониква в Западна Европа, първоначално в Италия и Франция, а по-късно в Германия, Фландрия и др. На неговата основа през ХІІ в. в Западна Европа се появяват ученията на катари, албигойци и патарени.
Приносите на богомилството към общочовешката култура са съществени – движението прокламира религиозна свобода и толерантност; реформация на феодалния социален ред; свещено отношение към всички живи същества; по време, когато в духа на църковните схващания жената била смятана за създание, стоящо много по-ниско от мъжа, богомилите в това отношение се явяват новатори, като й отреждат достъп до обществения и религиозния живот. Книжнината на богомилите е богата и е разпространявана тайно, преследвана и унищожавана.
Днес най-добре запазените книжовни паметници са на латински и провансалски език, най-известен е “Тайната книга”, запазен в 2 ръкописа – от XII в., архив на Инквизицията в Каркасон, Франция, и Виенския препис от XIV в.
