Заплашена е самата идея на Европа, предупредиха водещи световни интелектуалци в писмо, цитирано от в. „Гардиън“. Сред тях са писателите Светлана Алексиевич, Марио Варгас Льоса, Елфриде Йелинек и Орхан Памук, носители на Нобелова награда за литература, френският философ Бернар-Анри Леви и писателите Милан Кундера и Салман Рушди.
От всички страни се сипят критики, обиди и поддръжници изоставят каузата. „Стига строене на Европа!“, е викът. Нека вместо това да се свържем отново с нашата „национална душа“! Нека преоткрием „изгубената си идентичност“! Това е дневният ред, споделян от популистките сили, заливащи континента. Няма значение, че абстрактни понятия като „душа“ и „идентичност“ често съществуват само във въображението на демагозите, пишат авторите на писмото.
Европа е нападната от фалшиви пророци, които се опиват от недоволството и вярват, че техният час е настъпил. Тя беше изоставена от два големи съюзника, които през последния век на два пъти я спасиха от самоунищожение; единия отвъд Ламанша, другия отвъд Атлантическия океан.Континентът е уязвим към все по-малко прикритите маневри на обитателя на Кремъл. Европа като идея се разпада пред очите ни, подчертават те.
Това е отровната атмосфера, в която през месец май ще се състоят изборите за европейски парламент. Ако нещо не се промени, ако нещо не се случи, за да върне назад надигащата се високопарна, настоятелна вълна, ако не се прояви нов съпротивителен дух, тези избори обещават да бъдат едни от най-пагубните, които сме виждали. Те ще дадат победата на тези, които печелят от катастрофите. За тези, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Коменски, остава само срамното поражение, пренебрежение към интелигенцията и културата. Ще има масови прояви на ксенофобия и антисемитизъм. Всички ще бъдем сполетени от катастрофа.
Ние, долуподписаните, сме сред тези, които отказват да се примирят с тази надвиснала катастрофа, заявяват тридесетте интелектуалци. „Ние се причисляваме към европейските патриоти (група, която е по-многобройна, отколкото често се смята, но е често прекалено мълчалива и примирена), които разбират какво е заложено на карта. Три четвърти от един век след победата над фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена се водинова битка за цивилизацията. Нашата вяра е в голямата идея, която сме наследили, която според нас беше единствената сила, достатъчно могъща да издигне народите на Европа над самите тях и изпълненото им с войни минало. Вярваме, че и днес тя остава единствената сила, която е достатъчно благородна, за да отблъсне новите признаци на тоталитаризъм, които водят след себе си отдавнашните нещастия на тъмните времена. Това, което е заложено на карта, ни забранява да се откажем. Затова и отправяме тази покана да се присъедините към новата обществена мобилизация“, призовават те.
Затова приканваме към действия в навечерието на избори, като отказваме да се предадем пред гробокопачите на европейската идея. Затова призоваваме да се вдигне още веднъж факелът на една Европа, която въпреки грешките, пропуските и проявяваната понякога колебливост, остава пътеводна светлина за всички свободни мъже и жени на планетата. Нашето поколение подходи погрешно. Като последователите на Гарибалди през 19 в., които повтаряха като мантра „Италия ще се справи сама“, ние вярвахме, че континентът ще се запази от само себе си, без да има нужда ние да се борим за това или да работим за него. Това, казахме си ние, е „посоката на историята“. Трябва да изоставим незабавно това старо убеждение. Нямаме избор. Трябва да се борим за идеята на Европа или да я видим да загива под напора на популизма.
В отговор на яростната националистическа и идентичностна атака трябва да преоткрием духа на активизма или да приемем, че недоволството и омразата ще ни заобиколят и потопят. Трябва спешно да бием тревога за тези подпалвачи на душата и духа – от Париж до Рим, със спирки в Барселона, Будапеща, Дрезден, Виена и Варшава – които искат да накладат огън с нашите свободи.
В това странно поражение на „Европа“, което се задава на хоризонта; тази нова криза на европейското съзнание, която се готви да унищожи всичко, което направи нашите общества велики, уважаеми и проспериращи, се крие към либералната демокрация и нейните ценности, по-голямо откогато и да било след 30-те години на миналия век, заключават интелектуалците, подписали писмото, публикувано също във в. „Либерасион“.
