През октомври 2014г. Бойко Борисов получи доверието на избирателите с надеждата за реформи. Уви, за две години той не свърши абсолютно нищо!
Капитална грешка, вероятно преднамерена, бе да остави ресорите, в които нуждата от реформи е най-крещяща в ръцете на неопитните, а както се оказа по-късно и крайно некомпетентни представители на Реформаторския блок. В здравеопазването, в образованието и в отбраната бяха подети реформи, които само задълбочиха кризата в тези отрасли. В правосъдието Борисов сам блокира усилията на Христо Иванов и той закономерно напусна.
Правителството не предприе никакви мерки в областта на повишаване доходите на населението. Практически, Борисов изобщо нямаше идея как да работи за подобряването на жизнения стандарт на хората. Единственото, което бе направено – беше да се увеличи минималната работна заплата, което само по себе си не води до нищо.
Правителството нямаше и никаква политика за развитие на икономиката. Малкият и средният бизнес бе направо погребан – с уедряването на обществените поръчки и узурпирането им от много тесен кръг фирми; със все по-рестриктивната фискална политика и въвеждането на нови данъци; с въвеждането на все повече бюрократични изисквания и лицензионни режими; с липсата на среда за развитие на алтернативни възможности за финансиране, различни от банките. Правителството на Борисов, всъщност, работеше в полза само на най-едрия олигархичен бизнес.
За развитието на икономиката се разчиташе само и единствено на еврофондовете, но правителството претърпя един от най-големите си провали именно в усвояването на европарите. В края на третата от седемте години на програмния период са усвоени едва 3,1%. Част от оперативните програми не са започнали, а повечето от останалите се развиват с трогателно ниски темпове. Освен изначално сбърканото програмиране, голям проблем е и с нищо неподобреният капацитет на администрациите, които управляват еврофондовете, поради което оценката на проектите продължава средно по 1 година. Промяната в ИСУН, на която се възлагаха огромни надежди, също с нищо не облекчи работата на управляващите органи и бенефициентите.
Не беше дори побутнат и напълно непрогледният Държавен фонд „Земеделие“, където безобразията и безхаберието продължават с пълна сила.
В Оперативна програма „Регионално развитие“ беше направена безумна реорганизация като бяха на общините бе прехвърлена отговорността сами да си оценяват проектите, с което се заложи бомба, от която ще хвърчат огромни финансови корекции.
За капак, воден от безкрайното си его и от сервилниченето пред менторите си Меркел и Юнкер, Бойко Борисов направи и няколко салтоморталета като това с кандидатурата на Бокова и прегръдките с Ердоган.
Уморен, изхабен и безидеен, на Бойко Борисов му е време да си отива и да фокусира вниманието си върху малкия Бойко и кварталните мачлета, където му е силата.
