На 24 май България празнува Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Името на празника беше променено в края на миналата година по инициатива на ВМРО. Преди това се казваше Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
За първи път празникът в памет на делото на св. св. Кирил и Методий се чества по стар стил на 11 май 1951 г. по инициатива на Найден Геров в епархийското училище в Пловдив. Затова Българската православна църква почита и до днес паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май. 24 май е обяен за официален празник през 1990 г.
Константин-Кирил Философ създава през 862 или 863 г. най-старата българска азбука – глаголицата. Впоследствие братята Кирил и Методий превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги.
През 863 г. Кирил и Методий отиват в Моравия по молба на княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват в Рим и Кирил убеждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език, припомня БТА.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Делото на двамата братя е продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В края на девети век Кирил и Методий са канонизирани от църквата за светци.
