Търговските банки в България прилагат санкциите по глобалния закон “Магнитски” на база собствените си вътрешни правила за работа с клиенти, които са приети преди налагането на санкции на български граждани от страна на Вашингтон. Това обясни във вторник пред комисията парламентарната комисия “Магнитски” управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
“БНБ и търговските банки бяха добре подготвени за подобна ситуация. Превантивните мерки, взети далеч преди публикуването на списъка, включваха текстове, които бяха еднозначни – че при налагането на санкции от САЩ банките ще се придържат към тези санкции и ще ги прилагат, защото неспазването на санкциите може да има тежки последствия за банковата система”, каза Радев.
Причината е, която той изтъкна е, че ако някоя от търговските банки попадне в санкционен списък на САЩ като сътрудничеща си с вече санкционираните български граждани, “щетите за нея могат да бъдат унищожителни, а може да има отрицателен ефект и върху цялата българска банкова система”.
Като пример Радев посочи, че през 2018 г. латвийска банка е санкционирана, заради това че не спазва американските санкции, свързани със Северна Корея. “В рамките на 10 дни банката беше обявена в несъстоятелност”, каза той.
На 2 юни Вашингтон обяви, че шестима български граждани, сред които Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, ще бъдат подложени на финансови санкции заради корупция. Санкциите засегнаха и 64 фирми. Впоследствие българското правителство обяви, че е изготвило “черен списък” на лица и фирми, свързани със санкционираните. На българските институции беше препоръчано да не работят с включени в списъка.
Според управителя на БНБ към настоящия момент няма “проблемни материални последици за българската банкова система”, заради лицата санкционирани от САЩ или заради “черния списък”, изготвен в България. Според него кредитите на засегнатите са 11.2 млн. лв (или едва 0.017%) от отпуснатите общо 65.7 млрд. лв в цялата система. Привлечените в банките като депозити и други инструменти техни средства са 28.4 млн. лв или 0.029% от общо привлечени 97.3 млрд. лв. допълни той.
Всички ограничителни мерки са във връзка с борбата с прането на пари. Те позволяват блокиране на сметки за срок от 5 дни по искане на финансовото разузнаване към ДАНС, при запор от НАП или по санкционирано от съда искане на прокуратурата, допълни гуверньорът на БНБ. Според него няма данни някое от засегнатите лица да е напълно лишено от банкови сметки и операции по тях.
Преди ден стана ясно, че Европейската комисия е питала България за правните основния, по които се налагат санкции в резултат на решение на трета страна – САЩ. Позицията на българското Министерство на финансите е, че няма нарушение на принципа на екстериториалност, защото София не е налагала санкции.
