Близо 12% от жените у нас на възраст 18-74 години са преживели поне един случай на физическо или сексуално насилие някога през живота си, без значение кой е извършителят и каква е връзката помежду им.
„Феноменът, свързан с насилието на жени, е изключително скрит и затаен заради нагласите, които има в нашето общество за толеранс към насилието. Всички жертви имат огромни колебания, страхове и притеснения да споделят какво се случва, защото очакват, че ще бъдат обвинени за това, че са допуснали да им се случи. Другите аспекти са свързани с липсата на вяра в институциите, че ще получат подкрепа“, заяви психологът Катя Кръстанова в студиото на „България сутрин“.
Според медийния експерт доц. Георги Лозанов има лична неприкосновеност, но насилието не попада под нейната защита, а е престъпление и трябва да бъде обект на публичност, иначе медиите стават съучастници.
„Абсолютно задължително е да се дава публичност. Трябва да се води дълбок разговор, а не повърхностен, не е сюжетно пикантно да се разказва за това. Трябва да се говори конкретно и честно, не да се оставя мъгла какво точно се е случило“, добави той пред Bulgaria ON AIR.
Според Кръстанова типично поведение е дискриминацията на жертвите и фокуса върху тях.
„При всяко отразяване на случай на насилие най-важно е да бъде зачетена по такъв начин личността на жертвите и на извършителя, че отразяването в медийното пространство да не доведе до вторично ретравмиране на жертвите“, посочи тя.
Кръстанова е категорична, че по този начин не помагаме на обществото, а пречим и акцентира на това, че сме общество с изключителен толеранс към насилието над жени. По думите на Лозанов това е проблем за жертвите, защото започват да звучат неискрено. Фактът, че някой твърди, че е жертва, не го прави автоматично истина.
Според Лозанов публичността се оказва основната защита от всяко насилие, защото насилникът разчита, че извършеното ще остане скрито.
