Василий Кандински, художник и теоретик на изкуството, (1866– 1944)
Произход: Руска империя, богато семейство – баща от Сибир и майка германка
Образование: Право, етнология и икономика в университета „Ломоносов“, Москва, школа по рисуване и Художествена академия в Мюнхен
Интереси: философия, психология, символика на цвета, фолклорно изкуство
Стилове на работа: експресионизъм, абстракционизъм, сюрреализъм
Признание: Считан за „баща на абстракционизма“
Василий Кандински е измислил абстракционизма – казват. Не е вярно. Абстракцията е сред онези платонови идеи, които просто чакат някой да ги открие. Но в изкуството на изображението тя се появява късно, затова знаем човека, в чиято глава се приземява. И е правилно да се каже – Василий Кандински, като част от теорията и практиката на модерното изкуство, открива, пръв прилага и популяризира принципите на абстракционизма.
Заблуда витае и за националността на Кандински – смятат го за руснак, което е само частично вярно. Но нито произходът, нито творчеството му са руски. Прабаба му е тунгуска принцеса от рода Гантимурови, баща му – от стар кахтински, тоест, бурятски (монголски) род. Биографът Александра Галачина пише: „Кандински е потомък на разбойници от тайгата, сибирски каторжници, монголски князе и богати търговци“. Но не споменава, че майка му е немкиня от Източна Прусия, а той от дете владее перфектно и руски, и немски.
Всъщност, точно в Германия Кандински става художник и реализира идеите си. Да, в творбите му има руски привкус – с пищния цвят от кубетата на църквите и ярките стари селски къщи, с руския мистицизъм, а донякъде и с руския хаос. Но това, овладяно чрез естетическата мисъл и принципи на рационалния Запад, става световен новаторски стил. Лесно е след Кандински да си абстракционист, трудното е да си Кандински.
Василий Кандински е роден през 1866 в Москва, в семейството на богат търговец на чай. През 1871 се местят в Одеса, родителите се развеждат, а Василий е отгледан от леля си в любов към изкуствата. Баща му поощрява заниманията с живопис, пиано и виолончело – а Кандински цял живот обяснява живописта чрез музиката. Въпреки това, учи право в Москва, участва в етнографска експедиция, по време на която вижда селски домове, сякаш излезли от приказките, и се жени за братовчедка си Анна, с която после се развежда. Тя е по-възрастна и връзката е по-скоро майка – син.
Кандински дълго няма професионален интерес към рисуването, но нещата се променят с изложба на импресионисти в Москва, която му показва, че предметът не е най-важното в живописта. После е вагнеровият „Лоенгрин“, който, според него, „изтласква границите на музиката и мелодията отвъд стандартния лиризъм“. Третото събитие е запознаването му с теософията на Мадам Блаватская. А това съвпада с новите открития в атомната теория, които правят света чужд и непредвидим. Кандински е отблъснат от науката изобщо, зарязва Русия и отива в Мюнхен да учи живопис.
„Немските приказки от детството ми оживяха. Живея в града на изкуствата, значи и в града на приказките“ – казва Кандински. Той учи в художествената академия, но там му е тясно и се маха. През 1901 основава групата „Фаланга“, рисува пейзажи в ярки цветове и с внушение през резки цветови контрасти. За първото му наистина абстрактно произведение се смята един акварел от 1910 – „Без заглавие“.
Характерно е за абстрактните творби на Кандински – или са без заглавие, или „Импресия“, „Импровизация“, „Композиция“. През 1911 с Франц Марк основава друга артистична група – „Синият конник“. Тя е жива само три години, но тласка напред целия европейски авангард. Синьото е цветът на душата, то зове към безкрайност, пробужда тъга по непорочното и свръх чувственото, гласи теорията, която Кандински преподава в школата „Баухаус“, но вече след ПСВ и втория руски период в живота си.
Като руски гражданин, през войната той не може да остане в Германия и се връща в Русия. Там се жени за 17-годишната Нина Андреева, но почти не рисува. Както мнозина други, подведен е от болшевиките с идеята за свободно революционно изкуство. Включва се в групата на Луначарски, но скоро получава критики от „истински“ пролетарски художници. Той не ги чака да се разгърнат, през 1921 е пак в Германия, става немски гражданин, а Валтер Гропиус го кани във Ваймар да преподава в „Баухаус“.
Следвоенните години в „Баухаус“ са щастливи за Кандински. Той е съсед с Паул Клее и други европейски художници, рисува, преподава теорията си за абстракционизма. Всичко започва от точката и цвета, те са връзката между творец, творение и публика. От точката се развиват линиите и геометричните форми, а от цвета и комбинации му се ражда композиционното и смислово единство на творбата.
През 20-те години „Баухаус“ значи престиж, Кандински също е прочут, колекционират го, а после тоталитарните режими го забраняват – в Русия като „невъзвращенец“, а нацистите – като художник-дегенерат. Но през 1937 той е вече в Париж.
Там не се чувства добре – не знае френски, а французите не си падат по абстракционизма, защото е немско изобретение. Кандински е чужд и за руската емиграция, и за френската интелигенция, независимо, че стилът му върви от строгите геометрични фигури към сюрреалистични образи, а палитрата му се смекчава с пастелни оттенъци и полутонове.
Неясно защо, отказва да отиде в САЩ и става френски гражданин през 1939, но през 1944 умира самотен, а цените на картините му веднага скачат.
Не всеки ги цени обаче. През 1980, при обир, жена му, Нина, е удушена с шал, а бижутата ѝ са откраднати. От картините на Василий Кандински, с които къщата е пълна, не липсва нито една.
