Преди една година около обяд Ирина Дмитриева се разхожда на Площада на победата в украинския град Виница заедно с дъщеря си Лиза.
Те отиват за среща с логопеда на Лиза, жизнено 4-годишно дете, чиято борба със синдрома на Даун – както и нейните радости и постижения – Ирина документира в социалните медии.
В този момент градът е ударен от крилати ракети, няколко от които се смята, че са изстреляни от руска подводница в Черно море. Лиза е убита на място, Тя е една от 27-те жертви, сред които още две деца. Датата е 14 юли 2022 г.
Майката Ирина Дмитриева е тежко ранена и е приета в болница в кома.
„Вдигнахме глави едновременно и видяхме ракета точно над нас. Падна върху Дома на офицерите. Помислих си „това е“, казва Дмитриева пред рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа „Настоящее время“.
„Облегнах се на количката. Лицето ми беше до това на Лиза. После експлозия, земята се разтресе. Седнах до количката и започнах да крещя. Телефонът ми звънна в чантата ми. Майка ми се обади. Тя ни чакаше в центъра и, разбира се, експлозията се беше чула навсякъде, в цяла Виница“, казва тя.
„Казах й, че Лиза е убита от ракета, и затворих“, продължава разказа си. „После се обадих на [бившия] ми съпруг и казах „Лиза беше убита и аз също умирам“.
Хиляди украински цивилни са убити през 17-те месеца, откакто Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна. Войските ѝ целят да завземат територии, като нападат с ракети и дронове не само военни цели, но и домове, обществени сгради, електрически мрежи и водни станции.
Лиза е една от жертвите, а майка ѝ казва, че остава вцепенена от болката от загубата. И гневна.
„Дори цяла Русия да бъде унищожена, това няма да върне нашите близки“, казва тя.
„Всяко ново умение е голяма радост“
Преди да се роди през 2018 г., лекарите предупреждават, че Лиза ще бъде дете със специални нужди. Тя претърпява сърдечна операция на 7-месечна възраст.
Майка ѝ обаче решава „да покажат на Лиза света, а не да я скрият между четири стени“.
„За нас, майките на деца със специални нужди, всяко ново умение е голяма радост, зад която стои много работа“, пише тя в Инстаграм.
След нападението Дмитриева също е хоспитализирана с наранявания на крака и осколки по цялото тяло. Спомените ѝ са притъпени от упойките и болкоуспокояващите, тя казва, че за кратко е забравила за дъщеря си и че лекарите и роднините са я излъгали, за да не я разстройват докато се възстановява.
„Събудих се и видях много хора около мен. Попитах „Лиза мъртва ли е? Никой не ми отговори. Започнах да крещя и след това не помня нищо“, казва тя.
„Защо? Защо ме спасихте?“, пита лекарите.
Преди инвазията през февруари 2022 г. Дмитриева поддържа редовна връзка с роднини в Русия. „След инвазията започнаха разногласия и беше трудно, ако не и невъзможно, да поддържаме връзка“, казва тя.
След смъртта на Лиза роднините се обаждат, за да изкажат съболезнования. Дмитриева отказва да разговаря с тях.
„За мен тези хора не съществуват и не искам да знам нищо. За мен тази страна е напълно мъртва“, казва тя.
Нейните публикации за отглеждането на Лиза са привлекли голяма аудитория и последователи в Инстаграм, сред които много руснаци, някои от които са изправени пред подобни предизвикателства с децата си.
В месеците след инвазията публикациите ѝ стават критични към Русия. Тогава нейни руски последователи ѝ казват „Няма да можем да общуваме с вас, тъй като сте станали заплаха за нас“, казва Дмитриева.
След още операции и възстановяване в болница в Австрия, тя се прибира у дома и в момента доброволно помага на деца в сиропиталища със специални нужди.
