След пандемията и започналата война в Украйна, продължава ли интересът на младите хора у нас да следват в чужбина? Коментира Радина Михайлова от консултантска агенция Едланта. Според нея профилът на кандидат-студента тази година е по-различен с това, че младите знаят по-конкретно къде и какво искат да учат и са доста по-отворени към различни нови дестинации. „Като че ли случилото се в последните две години ги направи по-смели“, разказа тя пред Dnes.bg. Решението на младите хора у нас да продължат образованието си извън страната е сериозно и важно.
Какво търсят младите в чужбина, което го няма тук?
Кандидатите, които вече учат в чужбина, споделят, че образованието там е много по-добре организирано. Отношенията професор – студент са по-непринудени. Преподавателите са по-отзивчиви и се отнасят с уважение към личността на студента. Там нагласата е, че студентът отива, за да се научи. Затова и в някои от страните, например в Нидерландия, в университет по приложни науки се влиза сравнително по-лесно, отколкото тук, но също толкова лесно можеш да отпаднеш от програмата още първата година. В чужбина никой не те „бута“ да вземеш диплома. Има много ясни правила и критерии за оценяване. Изисква се да знаеш езика, на който ще се обучаваш, за да можеш да разбираш преподавания материал, да можеш да задаваш своите въпроси, да получаваш отговори, да се развиваш. Относно специализираните знания, необхоидимо е да имаш известна основа, но се предполага, че всичко останало можеш да научиш по време на следването. Младите хора, които учат в чужбина, развиват много полезни качества, например самостоятелност, самодисциплина, чувство за отговорност.
Собствените си мечти ли следват кандидат-студентите или желанията на родителите си?
Като че ли младите хора по-скоро следват себе си. Разбира се, всеки се съобразява с родителите си, най-малкото заради финансовия им ангажимент. Но кандидат-студентите казват, че следват собствените си желания. Мога да кажа, че това са много будни млади хора. Използват различни канали и начини да се информират и задават много конкретни въпроси.
Кои са най-търсените специалности тази година?
Зависи дали става въпрос за бакалавърска или за магистърска програма и в коя страна. IT специалностите продължават да са актуални, инженерните програми, архитектурата, психологията и медицината – също. Расте интересът към мултидисциплинарни специалности, като напр.биомедицинско инженерство или креативен дизайн и технологии.
Има ли най-желани дестинации, които са предпочитани от кандидат-студентите и техните родители?
Интересът към Германия и Австрия е голям заради качественото достъпно образование и факта, че университетите в тези страни предлагат все повече програми на английски език. След Brexit интересът към Великобритания намаля за сметка на Нидерландия, Белгия, Италия, Ирландия и нови учебни дестинации.
Япония става все по-предпочитана за следване, макар и далеч от родината. Японски университети привличат студенти от цял свят с модерни програми по американски модел, като Liberal Arts, мултидисциплинарно инженерство и други. Университетите разполагат със собствено настаняване и предлагат стипендии, които покриват от 25% до 100% от таксите на обучение, а в някои случаи – и разходите за издръжка. Обучението е на английски език, но задължително се изучава японски по време на цялото следване. Това помага както за социализиране на чуждестранните студенти, така и за добрата им реализация след завършване на програмата. Чудесна възможност за млад специалист е да се развива в страната на високите технологии и изкуствения интелект. Като цяло, Азия започва да става все по-любопитна образователна дестинация.
Все повече университети в Италия, Белгия, Чехия, Латвия и Финландия предлагат интересни програми на английски език. Затова нараства интересът към тези страни вече не само като към туристически, а и като образователни дестинации.
Как се промени интересът към чужбина заради пандемията?
Пандемията накара хората да преосмислят някои от житейските си стъпки. И докато някои се уплашиха въобще да пътуват, други бяха доволни, че могат да отложат обучението си с една година. Трети намериха в онлайн обучението добра възможност да учат в чужбина от дома си в България, без да имат разходи за квартира и издръжка, което е добър вариант. Като цяло пандемичната ситуация ни даде шанс да се огледаме, да си направим равносметка и да бъдем по-креативни. По време на пандемията организирахме голямо виртуално изложение и българските ученици и техните родители имаха възможността да си общуват с нашите партньори по света.
Ще има ли затишие в интереса да се учи в чужбина покрай войната в Украйна?
Безспорно войната се отразява на икономиката и нагласите на хората. Забелязваме го. През м. март организирахме присъствено изложение „Образование за успешна кариера“, което се проведе в София и в Бургас. Посетителите показаха желание и интерес към образованието в чужбина, задаваха чудесни въпроси, но усетихме и известно притеснение за бъдещето, което е напълно нормално. Подготовката за следване в чужбина продължава няколко години и трябва да кажем, че нашата работа като консултантска агенция, не е намаляла.
Какво съветвате младите хора, които искат да следват извън България?
Следващият етап от образованието, след завършване на гимназия, е много важен. Съветваме всеки кандидат-студент, който независимо дали ще учи в България или в чужбина, да не отлага прекалено дълго старта на кандидатстването си. Първата стъпка в този процес е изборът на специалност. Тук основни фактори са както интересите на кандидата към конкретни области и личностните му качества, така и възможностите за кариерно развитие, които предлагат различните професии. Ние провеждаме консултации за кариерно ориентиране за всички, които все още не са избрали своята специалност и учебна програма и така им помагаме да направят възможно най-добрия информиран избор за своето бъдеще.
Какви са наблюденията ви – студентите, които учат в чужбина, завръщат ли се на по-късен етап у нас?
Факт е, че каквото и да казва човек преди да замине, впоследствие може да се обърне на 180 градуса. Аз също съм учила в чужбина и си бях казала, че няма да се върна в България. Но намерих своите мотиви – лични и професионални, да го направя. Това, което забелязваме сред кандидатите на Едланта, е, че все повече млади хора искат да заминат, да се изучат, да поработят и след това да се приберат като специалисти в родната си страна. Наблюдаваме от 3-4 години, че процентът на завърналите се в България се увеличава. Това е тенденция, която много ни радва.
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
