Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) заседава в четвъртък по процедурата за предсрочно отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Обсъждането не присъстваше в дневния ред на съвета, но беше вкарана като допълнителна точка с подкрепата на 15 гласа от присъстващите 20-има съдебни кадровици. Гешев не участва в гласуването.
Още в началото на заседанието настъпи обрат – шестимата членове на Прокурорската колегия на ВСС, внесли първото предложение за уволнение на Гешев, заявиха, че го оттеглят. Това стана след спор дали съветът може да започне да обсъжда процедурата по същество, след като в понеделник беше допуснато за разглеждане второто подобно предложение и двете бяха обединени в една процедура.
По тази причина Вероника Имова твърдеше, че все още не е изтекъл едноседмичният срок от допускането на второто искане за уволнение на Гешев, след който то може да се обсъжда по същество.
Малко след това шестимата вносители на първото предложение Огнян Дамянов, Светлана Бошнакова, Йордан Стоев, Калина Чапкънова, Гергана Мутафова и Георги Кузманов заявиха, че го оттеглят. Те обаче не назоваха конкретни мотиви за това.
Този обрат предизвика нов спор – дали такова оттегляне въобще е възможно, след като процедурата по освобождаване на главния прокурор вече е започнала.
Първото искане срещу Гешев се базира на твърдението, че Гешев е допуснал тежко нарушение на служебните си задължения, като се е намесил лично в разследването на взрива, избухнал до кортежа му на 1 май. Повод за това стана твърдението на заместника му Борислав Сарафов, че главният прокурор лично е разпоредил на мястото на взрива да бъде допуснат израелски експерт.
Преди ден Антикорупционният фонд публикува изпратено му постановление, от което става ясно, че прокуратурата не е открила престъпления в действията на Гешев по повод допускането на израелския експерт до мястото на взрива.
Самият главен прокурор твърди, че не е разпореждал довеждането на въпросния експерт на местопрестъплението, а това е станало по негово лично желание и е било съгласувано със Сарафов, който в онзи момент е замествал Гешев.
Второто искане за уволнението му пък беше внесено от четирима от вносителите на първото предложение. Повод за него стана изявлението на Гешев от 15 май, в което той призова “политическият боклук” да бъде “изметен” от парламента, след като демонстративно скъса оставката си. В него се твърди, че с тези думи главният прокурор е уронил престижа на съдебната власт.
По този повод Гешев възразява, че изразът “политическият боклук” е бил изваден от контекста, както и че не става дума за конкретен политик и затова не може да бъде възприемано като обидно. Според него това е общо съждение, което често се използва в обществото.
Междувременно тази седмица влязоха в сила законовите промени, предвиждащи, че при гласуването за отстраняване на главния прокурор ще се необходими само 13 гласа, вместо досегашните поне 17. Тази поправка беше приета от парламента заедно с т.нар. механизъм за разследване на главния прокурор, за който европейските институции настояваха от 2009 г. насам.
Гешев веднага атакува тези промени пред Конституционния съд (КС) и поиска спиране на процедурата по отстраняването му до произнасяне на конституционните съдии. ВСС обаче отхвърли искането му. Така в момента процедурата и конституционното дело, образувано по искането на главния прокурор, ще се развиват паралелно.
Това означава, че ако ВСС гласува за отстраняването на Гешев преди края на делото в КС, това ще се случи по новите правила, изискващи по-малко гласове за уволнението му. Ако обаче конституционалистите потвърдят аргументите на главния прокурор, че въпросните промени са противоконституционни и ги отменят, парламентът ще трябва да ги коригира.
*Oчаквайте подробности.
