Сръбският президент Александър Вучич (вляво) и руският президент Владимир Путин (вдясно). Снимка: EPA/БГНЕС (архив) |
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че е договорил ново тригодишно споразумение за газови доставки в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, съобщава Ройтерс.
„Сега не мога да говоря за цената, всички подробности ще бъдат договорени с Газпром“, каза Вучич пред репортери. Той допълни, че Сърбия се е договорила с Путин цената на газа да бъде обвързана с цената на петрола.
Цената на „Газпром“ за Сърбия ще остане базирана на петролна формула, в резултат на което тя ще е до десет пъти по-ниска за балканската страна спрямо повечето други купувачи в Европа, отбеляза Вучич, цитиран от Bloomberg. Само Беларус и Армения вероятно ще се радват на по-добри условия за руския газ, допълни той.
10-годишното споразумение на Сърбия за доставки с Газпром изтича на 31 май.
Вучич каза още, че е обсъдил с Путин разширяване на газохранилището в Сърбия, съобщава Ройтерс.
„Путин каза да му се обадя, ако смятам, че има още нещо за обсъждане“, заяви Вучич, който е най-близкият съюзник на руския президент в Европа.
Сърбия, която цели да се присъедини към ЕС, е подложена на натиск в последно време от западните страни да съобрази външната си политика с тази на блока и с наложените санкции на Русия.
През 2008 г. Сърбия постави газовия и петролния си сектор в ръцете на руски компании. „Газпром Нефт“ и „Газпром“ заедно имат мажоритарен дял в единствената петролна компания в страната, а „Газпром“ е мажоритарен акционер в единственото газохранилище в Сърбия.
„Газпром“ продава газ на Сърбия тази година на цена под пазарната от 270 долара за 1000 куб. м въз основа на 6-месечно удължаване на 10-месечно споразумение, което изтече в края на 2021 г., отбелязва Bloomberg.
Изцяло зависима от руския газ, Сърбия се стреми да диверсифицира енергийните си източници. Но страната със 7 млн. души население може да не успее да внася газ от други доставчици преди края на 2023 г.
Вучич предупреждава, че предстоящата зима може да е една от най-тежките от Втората световна война насам. Финансовият министър Синиша Мали договори миналата седмица използването на 500 млн. куб. м от газохранилище в съседна Унгария като подкрепление за собственото газохранилище на Сърбия с почти същите размери, за да гарантира страната енергийната си сигурност.
