Германия ще трябва да намери начини да предпази енергийния се сектор от ефектите на намалените доставки на газ, за да запази стабилността в икономиката си. Никой в страната не изключва изцяло спирането на потоците от Русия – много предприятия започнаха да търсят промяна на източниците си на енергия, правителството – нови доставчици на природен газ, а несигурността за есента и зимата е ясно видима в песимистичните настроения сред бизнеса. Този анализ в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria направи проф. Галина Колев, старши икономист в Института за икономически изследвания в Кьолн.
„Зависимостта от природен газ в Германия променя малко перспективата. Ако обсъждахме темата преди година, бих отговорила: „Да, Германия е нискорискова икономика със стабилен растеж, икономика, бизнес сектор, търсене“. Сега ситуацията е коренно различна. Тази зависимост от природния газ, към която Германия се стремеше като възможна технология за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, промени ситуацията“, посочи проф. Колев.
Тя е категорична, че германската икономика е стабилна, но смята, че ще трябва да се намерят решения в областта на енергетиката, за да остане такава и в бъдеще.
Според нея допълнителни доставки на газ от Норвегия, САЩ и Катар няма да са достатъчни и много голяма част от руския газ няма да може да бъде заменена и през 2023 г.
Проф. Колев съобщи, че освен възобновяването на работата на въглищните централи, вече се дискутира и удължаване на експлоатацията на АЕЦ и дори фракинг.
„При пълно спиране на доставките, аварийните планове на правителството предполагат, че количествата от хранилищата ще се ползват с предимство от домакинства, болници, училища, и едва след това ще се мисли за индустрията. Има предприятия, които са изключително зависими от газа, като производствата на цинк и стъкло“, даде пример икономистът.
По думите ѝ ако се спре доставката на газ, ще има големи щети за техните производствени съоръжения, дори може да се наложи да се заменят изцяло.
Проф. Колев потвърди, че прогнозите за германската икономика за тази година бяха значително намалени през последните месеци, макар да бе отчетен слаб ръст през първото тримесечие.
„Не е изключено Германия да попадне в рецесия в следващите месеци и растежът да бъде значително по-малък от очакваното през есента. Никой не се осмелява да прогнозира повече от 1,5 – 2% ръст, но дори и това от гледна точка на днешните развития изглежда доста оптимистично“, коментира икономистът.
Галина Колев обясни, че основният фактор, който намалява прогнозите, е предлагането – освен газа от Русия, има проблеми и с доставките на редица суровини и продукти от Китай.
„Потреблението в страната остава сравнително стабилно въпреки високата инфлация, най-вероятно заради забавеното потребление и спестяванията по време на пандемията“, поясни тя и каза, че затрудненията идват не от страната на търсенето, а на предлагането.
Кои са стимулите за германската икономика? По какъв начин трансформацията на стокообмена на Германия ще повлияе на търговските отношения в Европа и особено с държавите от Източна Европа? Започна ли Германия да намалява зависимостите си и от Китай като пазар? По какъв начин германският и европейският бизнес модел променят веригите на международни доставки?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.
