На 3 май 2021 г. НЧ „Пробуждане – 1870“ с. Спасово чества 151 години от създаването си. По този повод в Алеята на славата беше открит бюст-паметник на Жельо Даков – изявен читалищен деятел и общественик, сподели за ЗАРАТА председателят на читалищното настоятелство Димо Нецов.
Бяха представени патриотични възстановки от мъже в национални носии, а читалищните самодейци от Спасово, Средно Градище и Изворово изнесоха фолклорна програма. Спасовци засвидетелстваха почитта си към радетелите на културното наследство, което пазят и обогатяват.
За живота и делото, и с какво е допринесъл Жельо Даков за разцвета на културния живот на селото, говори Димо Нецов.
Най-големият кооперативен и обществен деятел, рожба на Спасово, е Жельо Даков Здравчев. Той не се увлича от разгорещените политически страсти след Освобождението и застава на просветителска позиция. След дългото робство той смятал, че трябва да се започне упорита работа за просвещение. На този девиз остава верен през целия си живот.През деня той работи в училището, а вечер, на газова лампа, продължава просвещението на младежите в училищната сграда. Наред с просветната дейност в училището и ограмотяването на младежите, той е подел инициатива и за културното издигане на възрастното население. През 1903 г. възстановява дейността на читалище „Пробуждане“, обзавежда читалня, заредена с книги и вестници.
Жельо Даков е бил и голям познавач на селското стопанство. Когато филоксерата унищожава лозята през 1905-1906г., той пръв в селото се ориентира и още преди войната 1912 г. засажда лозя на присадена подложка. Взема активно участие при учредяването през 1920 г. на Районната кооперативна банка в Чирпан.
По природа Жельо Даков е бил изключително скромен човек. Той, заедно със своите съселяни, участвал в Балканската (1912г.), Междусъюзническата (1913) и Европейската (1918 г.) войни без да склони да стане „началник“. Остава редови боец в окопа. Раняван е и награждаван за храброст.
Като учител той работи в селото над 25 години. Поради навършване на трудовия си стаж (25 г.) като даскал и възраст 45 години, той се пенсионира през 1923 г. Жельо Даков не скъсва връзките си със селото. Продължава активно да участва в стопанския му живот. Съпричастен е към всички страдания, болки и грижи на спасовци. Той не пожелава да купи къща в Чирпан. На настояването на семейството си, той отговаря: „Гражданин не желая да стана, в Спасово съм роден и тук ще умра!“.
