За живота и делото, и с какво е допринесъл Жельо Даков за разцвета на културния живот на селото, говори Димо Нецов.
Най-големият кооперативен и обществен деятел, рожба на Спасово, е Жельо Даков Здравчев. Той не се увлича от разгорещените политически страсти след Освобождението и застава на просветителска позиция. След дългото робство той смятал, че трябва да се започне упорита работа за просвещение. На този девиз остава верен през целия си живот.
През деня той работи в училището, а вечер, на газова лампа, продължава просвещението на младежите в училищната сграда. Наред с просветната дейност в училището и ограмотяването на младежите, той е подел инициатива и за културното издигане на възрастното население. През 1903 г. възстановява дейността на читалище „Пробуждане“, обзавежда читалня, заредена с книги и вестници.
Жельо Даков е бил и голям познавач на селското стопанство. Когато филоксерата унищожава лозята през 1905-1906г., той пръв в селото се ориентира и още преди войната 1912 г. засажда лозя на присадена подложка. Взема активно участие при учредяването през 1920 г. на Районната кооперативна банка в Чирпан.
По природа Жельо Даков е бил изключително скромен човек. Той, заедно със своите съселяни, участвал в Балканската (1912г.), Междусъюзническата (1913) и Европейската (1918 г.) войни без да склони да стане „началник“. Остава редови боец в окопа. Раняван е и награждаван за храброст.
Като учител той работи в селото над 25 години. Поради навършване на трудовия си стаж (25 г.) като даскал и възраст 45 години, той се пенсионира през 1923 г. Жельо Даков не скъсва връзките си със селото. Продължава активно да участва в стопанския му живот. Съпричастен е към всички страдания, болки и грижи на спасовци. Той не пожелава да купи къща в Чирпан. На настояването на семейството си, той отговаря: „Гражданин не желая да стана, в Спасово съм роден и тук ще умра!“.