От всичко има спасение, само от социалните мрежи няма. Преди 2-3 седмици Жана и Христо тъкмо се готвели да обяснят на трите си деца какво е карантина и какво – коронавирус, когато разбрали, че са били изпреварени по обичайния начин – една приятелка на най-голямото дете вече се била образовала от мрежата TikTok и предала по телефона наученото. За нула време невярната и доста преувеличена информация стигнала и до другите две деца.
“После говорихме много, обяснихме какво е коронавирус”, казва Жана. “Това е грип, от който хората много кашлят и кихат, а така могат да заразят останалите. Затова не излизаме – защото ако се разболеем, можем да заразим двете ни любими баби, а сега трябва да ги пазим. Скоро хората ще намерят ваксина срещу тази болест и тогава ще излезем от вкъщи. Сега нашите три деца по-малко се тюхкат”.
Семейството на Жана и Христо попада в статистическата група на многодетните, каквито са всичките 56 017 български семейства с три и повече деца. В техния случай става дума за момичета и момчета на 7, на 9 и на 11 години. Самоизолацията, която се наложи във връзка с пандемията от коронавирус, постави всички родители пред въпроса как да обяснят на децата си какво се случва. И да го направят така, че хем да не ги уплашат излишно, хем да ги убедят, че не трябва да излизат.
I COVID-19: звяр или неясна заплаха?
На 13 март България обяви извънредно положение във връзка с пандемията. Мярката беше провокирана от факта, че вирусът COVID-19 се предава твърде лесно при директно физическо общуване. Настъпването на болестта бързо превзема целия свят, както се вижда на тази карта в реално време. В България след първите две седмици от извънредното положение вече има над 350 заразени и осем починали.
Както и в другите засегнати страни, в България бяха затворени училищата и университетите. Хората бяха призовани да останат вкъщи, освен ако работата им не налага изрично нещо друго. За учениците беше въведено дистационно обучение, в хода на което е решаваща помощта на родител.
За Жана, която е университетски преподавател с три курса седмично, преподавани онлайн от нея самата, това не е непременно лесна задача. А Христо, който е програмист, и в нормални времена ходи на работа в офис, е пред още едно предизвикателство: с годините съвсем умишлено е отработил навика да не работи от вкъщи. Е, сега му се налага да прави точно обратното. А и двамата трябва да се справят с нещо, което е тежест и за всички останали родители: да удържат порива на децата да поиграят с приятел навън например. Или да успокоят децата, които тъгуват по любима учителка или по часовете по пеене.
“Инак е много забавно всеки ден”, казва Жана. “Наблюдаваме ги как си играят и поставят в ролята на лошия “Гадния Коронко” – така му викат. Най-малкото дете пита дали Коронко го хапе комар. Друго от децата пита къде са му на самия Коронко белите дробове – вероятно, за да му ги увреди по някакъв начин. Представят си вируса като живо същество. Друго от децата пък вече е решило, че ще става лекар, за да спасява хората”.
I “Просто в десетката”
“Точно по този начин съветваме родителите да говорят с децата за коронавируса – спокойно, без плашещи думи от рода на “зараза”, и на език, който децата и досега са чували и разбират”. Това каза за Свободна Европа психотерапевтът Орлин Тодоров, който е и професор по обществено здраве. Той обаче добавя, че децата често забравят това, което им е обяснено и затова родителят трябва да го повтаря редовно.
Проф. Орлин Тодоров, психотерапевт
“Децата имат нужда да се уверят, че даден важен за тях човек не е изчезнал, те не разбират напълно думата “раздяла”, казва Тодоров. Затова, ако им липсват часовете по пеене например, това може да означава, че се питат къде е учителката. Един разговор по телефон или скайп ще помогне”.
Страшното не е в това децата да се страхуват от нещо, а да не казват на глас, че се страхуват, казва Тодоров. И добавя, че от всичките видове детски страхове, по-притеснителен е този, който е безформен и безименен. “А най-прекрасната реакция е детето да си представя, че вирусът е живо същество, докато самото дете е в ролята на рицар, който ще му вземе главата и ще го победи. Такава реакция на децата е просто в десетката”.
I Живот преди епидемията
Говорим с Жана по телефона, докато децата спят – инак надали бихме се чували като хората. Колкото по-дълго описва ежедневието си по време на извънредното положение, толкова по-ясно става, че тя всъщност не се оплаква от него. В края на разговора успява да каже дори и това: “О, прекрасно е сега!” После обяснява: многодетните семейства имат доста повече трудности в обичайни времена, защото тогава повече се усеща липсата на развита държавна или общинска политика за подпомагането им. Не става дума за подпомагане с пари, а за устойчиви услуги, които облекчават ежедневието.
“Преди епидемията трябваше да водим на училище три деца, които хем учат в различни смени, хем тези, които са в една и съща смяна, може да започват и да свършват училище в различни часове. Това означава, че не може да ги води и взима един и същи човек”.
Училището на трите деца е общинско, намира се далече от дома им и не предлага транспорт. За разлика от други места в страната, в София няма училищни автобуси. Едва от тази учебна година има пилотна програма за въвеждането им, но тя се прилага само в няколко училища. Справка със Закона за семейните помощи за деца показва, че не са предвидени и помощи за ученически транспорт на децата от многодетни семейства.
“Ако някой ме пита от какво имам нужда, веднага ще му кажа: от време. В общините и в държавните институции няма работещи онлайн услуги, които да ми спестят време. Редим се на дълги опашки за вадене на паспорти за петима души и за получаване на разни документи”, казва Жана.
Децата ходят на тенис, а семейството има късмета да живее съвсем близо до стадион. “Но не можем да пуснем децата да ходят сами, защото малкият отрязък, който трябва да се извърви до стадиона, е улично платно без тротоар, цялото в кал. Писах на районния кмет, който също е баща на три деца, и който ми каза, че много добре ме разбира, но че за направата на тротоара няма пари.”
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
