„На първо място и най-вече, международните отношения изискват подходящи отношения със съседните държави […] Но ние трябва също така да общуваме и с нашите партньори в Централна и Източна Европа, по целия периметър от северните пространства на Балтийско море надолу, чак до Адриатическо море. Трябва да потърсим и намерим общото, което имаме […], ние следва да изградим една общност. Това е още едно непосредствено очакване на полските граждани, добрите отношения са гаранция за мир и сигурност.“
Тези думи принадлежат на полския президент Анджей Дуда и са изречени през 2015 г. при неговото встъпване в длъжност. Само след месеци, заедно с неговата хърватска колега, Колинда Грабар-Китарович, обявяват старта на инициативата „Три морета“ (ИТМ). В рамките на няколко години всички държави в пространството между Балтийско, Адриатическо и Черно море се присъединяват, като сред тях е и България. Украйна и Молдова се включват като партниращи страни.
През 2016 г. е приета и основополагащата декларация с фокус върху икономическото сътрудничество в областите на енергетиката, транспорта и комуникационната инфраструктура.
Началото и първите политически стъпки на инициативата са трудни и обект на множество дискусии. Най-острата критика е в обвиненията към новия национал-консервативен полски президент, че възражда остарели амбиции за доминация на пространството между Германия и Русия.
Тя обаче е в контраст с интеграционната европейска логика. Това е и периодът, в който Варшава успява да осъществи сериозен стопански и статусен скок, проблематизиращ колективната политическа идея за Централна Европа. Нещо повече, тя идва в институционална среда на настъпваща умора от непрестанно множащите се формати, форуми и инициативи, заплетени в лични и национални амбиции и намаляваща полезност.
В тези години и ключови фигури от ЕС не крият своята неприязън към инициативата
В тези години и ключови фигури от Европейския съюз не крият своята неприязън към поредния междудържавен формат, особено когато той маргинализира Брюксел.
Трупа се недоволство и от опита за активно сътрудничество на страните от този вертикален регион с Китай след външнополитическото активизиране на Пекин. Форматът „16 плюс 1“ между страните от тази част на Европа и Китай, който ще претърпи различни промени в следващото десетилетие, набира скорост в този период.
Немалка част от местните елити, по подобие на западните, са обхванати от вълна от ентусиазъм спрямо набиращата стопанска скорост Азия и най-вече Китай. В този контекст ИТМ излъчва амбивалентност и прилича на поредно политическо хрумване без бъдеще.
Как „Три морета“ набра сила
Всъщност, еволюцията на начинанието тръгва по други пътеки. След оформянето на логиката на инфраструктурните проекти в новите страни членки на ЕС станаха очевидни поне две реалности.
Първата беше, че тази интеграция е предимно хоризонтална и по линията запад – изток, а втората, че наличните средства далеч няма да стигнат за дълбокото наплитане на връзки между тези държави. Една линия на активност е появата на политическа дискусия за засилена свързаност вътре в рамките на Централна и Източна Европа между самите премиери и президенти от региона.
Тук съществена роля играе и тогавашният български президент, Росен Плевнелиев. Разговорът е за допълване, разширяване и надграждане на тези проекти, които са вече планирани и финансирани от ЕС.
Втора линия е геополитическа и произтича от първата руска инвазия в Украйна през 2014 г.
Втора линия е геополитическа и произтича от първата руска инвазия в Украйна през 2014 г., която не предизвика достатъчно амбициозна и структурна реакция от политическия Запад, най-вече от Западна Европа. Бруталният руски неоимпериализъм предизвиква множество дебати в бившите комунистически държави, но недостатъчни промени в колективните организации на Западния свят.
Страните получават подкрепа и от тогавашния американски президент, Барак Обама. Част от динамиката зад ИТМ идва оттук.
Трета линия е видима в общността на аналитичните центрове, най-вече в САЩ, които се занимават с външна политика и сигурност, както и елементи от вашингтонския establishment, привързани към идеята за ангажирана Америка. Пример в това отношение е Атлантическият съвет, който в края на 2014 г. публикува конкретни разработки за връзките север – юг в Централна и Източна Европа.
Каква е целта на „Три морета“
Базовата цел на инициативата е фиксирана още в първата декларация, приета в Дубровник през август 2016 г. – осъществяване на стратегически, макрорегионални проекти в областта на икономиката, енергетиката, транспорта и дигиталните комуникации.
На следващата година се добавят сектори като изследвания и развитие и околна среда, създават се бизнес форум и мрежа на бизнес асоциации от страните участници. Сред донорите са вече правителствата на Германия и САЩ, Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Към лятото на 2022 г. са инициирани 91 проекта на стойност от почти 170 млрд. евро
Основан е инвестиционен фонд и е договорен списък от приоритетни проекти. Към лятото на 2022 г. са инициирани 91 проекта на стойност от почти 170 милиарда евро. Половината са в областта на транспорта, а други 37% в енергетиката.
Сред тях изпъкват изграждането на „Виа Балтика“, газовия интерконектор между Полша и Литва, завършване на интеграцията на прибалтийската електрическа система с тази на ЕС, развитието на пристанището на Риека, изграждането на няколко нови терминали за втечнен газ, ЖП връзката Гданск – Констанца, дигиталната магистрала север – юг, развитието на газовия коридор север-юг, изграждането на свързваща инфраструктура от новия LNG терминал в Хърватска в северна посока и други. Фондът на ИТМ започна да прави и дялови инвестиции в ключова инфраструктура, включително в България, където придоби дял от „БМФ Порт Бургас“.
Други придобивания на фонда са в областта на съхранение и управление на данни, разработването на нови технологии в областта на възобновяемите източници и ЖП транспорта.
Как се моделира интеграцията
Съществува обаче и по-дълбочинна промяна, която засяга самото разбиране и моделирането на интеграционните процеси. През последните десетилетия доминира хоризонталната интеграция. Първата ѝ вълна в този период се случи с дифузията на Западна Европа към източните бивши комунистически държави и включването им в западното политическо, културно и стопанско поле.
Това стана институционално, но и през включването на този хинтерленд в разширени интегрирани производствени, технологични, фирмени и стопански мрежи. Както и чрез физическа и нефизическа инфраструктура.
Общото развитие на глобализацията в този период също има хоризонтална логика, което и видимо в нейното разпространение към евразийското пространство и в по-далечните азиатски региони.
Сега обаче тази тенденция се обръща и държавите започват ускорено да търсят вертикална логика на свързаност, поради стопански, отбранителни и политически причини. Ескалиращата геополитическа конкуренция с Русия и Китай е ключов фактор за това. Затова и регионалната инициатива в ЦИЕ все повече прилича на три морета, които създават една обща фронтова линия.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
