На Балканите действа моделът на сиамските близнаци – проблемите обхващат две или три държави.
Блокиране на интеграцията на Македония -нито НАТО, нито ЕС, е стратегическата цел на Москва.
[ad id=“225664″]
На шахматната дъска на региона трябваше да стоим като царица или поне като офицер, а стоим като пешка, казва пред Faktor.bg анализаторът
Интервю на Анелия Димитрова
– Господин Коритаров, докато с оптимизъм говорехме за интеграцията на Западните Балкани в ЕС се оказа, че между лидерите на Косово и Сърбия е започнал един друг разговор, който носи в себе си много сериозни последствия – промяна на границите по етнически признак. Как това се вписва в контекста на техния стремеж за интеграция и доколко е реалистичен този стремеж погледнат от Брюксел?
– Западните Балкани изпитват притеснение, особено, когато става дума за решаване на такива дълбоки исторически проблеми, както между Сърбия и Косово. Представете си проблем, който до такава степен е синоним на сиамски близнак, който, по модела на сиамските близнаци, обхваща две или три държави. Например, казусът с идентичността на Македония обхваща три, а дори и четири държави. За да се решават такъв тип „сиамски проблеми“ по своята обвързаност е нужно нещо като външен стимул, алиби за тези лидери, които трябва да се изправят пред своите народи с такова решение.
Например, Вучич да се изправи и да каже: „Признаваме Косово в името на ….“. В името на какво? В името на един ЕС, който на срещата в София даде толкова условна перспектива за членство, че дори няма срок, няма дата: „Решете си първо проблемите с Косово“.
Как обаче да ги реши като няма това външно алиби, неотменима гаранция, че решавайки проблема с Косово, решава и въпроса с членството на Сърбия в ЕС. Същото се отнася и за Хашим Тачи.
[ad id=“263680″]
– Но доскоро беше немислимо не просто президентите на Сърбия и Косово, а който и да било сърбин и който и да било косовар да говорят за размяна на територии.
– Вучич го познавам лично по стечение на едни много интересни политически обстоятелства. Имал съм възможност немалко да си говорим, дори в компанията на охулената външна министърка Румяна Желева, която се оказа един много зрял и отговорен човек, който можеше да бъде използван във външната политика. Но това е мое мнение, не искам да го натрапвам. Та видях Вучич като един изключителен прагматик, който мисли не на 2, а на 22 нива. Вучич би бил готов да тръгне към признаване на Косово в мига, в който получи неотменимата гаранция отвън, че това е нещото срещу което той ще е извършил този исторически акт на разсичане на „сиамския проблем“.
[ad id=“236993″]
– Който и да било политик се самоубива политически с такъв акт.
– Да, докато това не е обвързано с гаранции.
– Но се говори не просто за признаване на Косово, а за признаване при промяна на границите-тоест, за размяна на територии на етнически принци.
– Точно така, но нека да се върнем малко по-назад. Щеше ли да има проблем с етническите граници, ако тези страни бяха членки на ЕС? Щеше ли да има етнически разделени територии? Искам да кажа, че самата идея за европейско членство, е идеята за решаване на албанския проблем на Балканите. Това означава, че ставайки членки на ЕС всички албански етнически общности заживяват под шапката на едно единно икономическо, културно и дори политическо пространство.
[ad id=“236999″]
– Да бъдем реалисти – това няма да стане: и заради изискванията на договора на ЕС и защото този ЕС не е в кондиция да поеме такъв проблем.
– Точно за това говорим.
– В същото време се появяват знаци, че европейски и американски политически лидери са склонни да поощрят тази размяна на територии с уговорката: Ако двете страни постигнат взаимноприемливи условия. Но подобно нещо може да донесе по-страшни последствия и от юговойните.
– Да, ако нещата тръгнат в такава посока. И ако замисълът съответства на практически реализируемо намерение.
– Не е ли това перспектива за нови етнически войни – всяка от държавите на Балканите има територии със смесено или преобладаващо етническо малцинствено население? До къде може да доведе такъв процес?
– На какво ми прилича цялото това говорене от страна на Тачи и на Вучич. Аз го обвързвам именно с идеята за решаване на националните проблеми в рамките на ЕС. Това, което казвате е абсолютно вярно-при тази ситуация, при тези правила и изисквания на ЕС, при тези негови проблеми, най-вече при този негов нерешителен и недостатъчно просветен елит, няма как да се случи тази интеграция без тя да мине без сблъсък в стената на „сиамските проблеми“.
[ad id=“218001″]
Ето защо започвам да си мисля, че говоренето и в Белград, и в Прищина за размяна на територии е абсурдно, защото ще се натъкне на невероятна вътрешна съпротива. И това ще отвори кутията на Пандора, в която попада и България с нейни територии със смесено етническо население, потенциално попадаме там. На Балканите няма държава, която да не е обхваната от такъв потенциален проблем.
Но на какво ми прилича това говорене – освен всички рискове, които се появяват на повърхността, това е един урок, който Белград и Прищина са разработили и се опитват да преподадат на европейските си партньори: „Вижте какво ще се случи, след като не можем да реализираме своята идея за интеграция, а оттам и своите исконни проблеми. Ако то бъде реализирано, ще се отвори кутията на Пандора. Готови ли сте да платите цената на отварянето на кутията на Пандора?“.
Вучич каза: „Не може да дадем всичко и да не получим нищо!“ Следователно и Косово, и Сърбия искат срещу това, което дават да получат нещо.
[ad id=“225664″]
Няколко пъти господин Местан е споменавал, че първият човек, който произнесе на глас формулата за разширяване на ЕС към Западните Балкани, бях аз. Само искам да припомня как се стигна до тази моя идея, която произнесох на глас през 2014 година. Тогава, според мен, формулата трябваше да бъде разширяване на зоната за сигурност на ЕС чрез разширяване към Западните Балкани и към Турция. Но това можеше да се случи най-вече с повеждането на политическа битка за падането на така наречения „петгодишен мораториум“ на Жан Клод Юнкер върху разширяването. Оттам тръгна разбирането ми за необходимостта ЕС не просто да говори на парче, а да изгради разширителна концепция към Западните Балкани. Тази идея беше приета най-напред в либерален контекст, в контекста на АЛДЕ, а след това беше трансформирана от сегашното българско правителство.
Но идеите са си идеи, а прагматиката при търсенето на такива решения като тези между Белград и Прищина, и съответно за името на Македония са съвсем друго нещо, защото при този бюрократичен подход на Брюксел, има неумолими условия, които трява да бъдат изпълнени.
[ad id=“263680″]
Убеден съм, че няма да се стигне до размяна на територии, защото в парламента на Косово беше взето решение президентът Тачи да не предприема едностранни преговорни действия в тази посока, а той каза, че ще подложи идеята на референдум по македонски модел: „Искате ли да станем член на НАТО, ЕС и ООН, или винаги да бъдем във враждебни отношения със съседите?“. Срещу което Вучич каза, че е почти невъзможно да бъде намерен компромис.
Това означава, че един цикъл на невъзможност за решаване на проблема се затваря, но „хубавото“ е, че урокът е преподаден и Брюксел би трябвало да разбере, да ако очаква първо решаването на този проблем, а след това едни действия по интеграция, които може да се проточат и десетилетие, тогава няма да има решение на базисния проблем, защото няма да има в името на какво да бъде направено. Защо Вучич и Тачи да се самоубиват в името на някой, който след 30 години, ако още има ЕС, да обере позитивите от интеграцията?
– Тоест, сиамските близнаци да не бъдат разделяни с рискована операция?
– Не само, а смятам, че първо те ще си останат в този вид още много дълго време, а за да бъде решен този проблем, ЕС трябва да приеме съвършено друга концепция. Към Балканите трябва да има ексклузивно политическо решение.
[ad id=“236993″]
– Каква е прогнозата Ви по другия болезнен проблем на Западните Балкани – референдумът за името на Македония?
– Прогнозата ми е, че ще надделеят привържениците на тезата на Зоран Заев. Няма да доминират много, но ще надделеят. Но в същото време трябва да прочетем какво ни съобщават гръцките вестници, които говорят, че в главата на Ципрас е узряла идеята да подложи Преспанския договор на референдум, тъй като неговият коалиционен партньор, лидерът на „Независимите гърци“ непрекъснато рекетира, че ако няма референдум, то те ще предизвикат предсрочни избори. Ако това стане, те ще бъдат спечелени от „Нова демокрация“, а тя е категоричен противник на Преспанския договор.
– Вижда се, че някои гръцки политически партии и политици дават заден ход, и то след като беше разобличена руската намеса, целяща блокирането на отношенията на Македония с ЕС и най-вече с НАТО.
– Видимо Гърция дава заден ход. Но нека си спомним първите протести на социалдемократите в Македония и каква беше ролята на Русия, застанала твърдо зад правителството на Никола Груевски. Тази роля и позиция на Москва продължава сега с обратен знак. Още при първите сигнали за подобряване на отношенията с България и Гърция, Русия се обяви против формирането на правителство и парламент в Македония, и излезе с няколко декларации, че един вид Западът подготвя цветна революция в Македония. Тази философия на Москва, която стои твърдо зад формулата на досегашното статукво, е дезинтеграционна по отношение на балканския пейзаж. Ако остане името Република Македония, това означава непрекъсната драма и нерешен проблем с Гърция и блокирана интеграционна посока на Македония- нито НАТО, нито ЕС, което е и стратегическата цел на Москва.
[ad id=“236999″]
Така че тази активност в момента, изключително прецизна дипломатическа и на руските специални служби, води до точно такива резултати. При това, тази активност се разпростира не само върху Македония, както виждаме има процеси на връщане назад в Гърция, а има и едно много нелепо говорене в България – видите ли, да правим корекция в договора с Македония.
– И стигнахме до въпроса къде на тази шахматна дъска и как стои България, предвижда ли дългосрочни ходове, каква е стратегията и?
– На тази дъска трябваше да стоим като царица или поне като офицер, а стоим като пешка. Защото просто се оказа, че един дефицит на исторически познания и в политическо, и в геополитическо въображение, когато се стигне до необходимост от практически действия, може да се окаже много сериозен, дори фатален проблем. Защо?
Защото тази идея не е отменена, нито ВМРО, нито „Атака“ са се отказали от тази своя идея, просто изчакват да започне есенната сесия на парламента.
[ad id=“218001″]
– И БСП най-вероятно ще ги подкрепи…
– За БСП ще кажа отделно, защото това е връх на цинизма. Но самата идея за смесени исторически комисии, която влезе в Договора по българско настояване е, ще го кажа откровено, повече от нелепа. Тази идея, чийто замисъл едва ли не в определени глави се свежда това, че рано или късно Македония ще прозре, че всъщност там живеят българи. Не само това е невъзможно, но по начина, по който се конструират тези комисии България ще бъде поставена в една изключително унизителна ситуация.
Защото Македония от тези комисии, за да остане стабилна държава, трябва да черпи, да укрепва своята идентичност. Това означава усещане за етнонационален гръбнак, който е различен от етнонационалните гръбнаци в другите територии. Това, което говореше президентът Петър Стоянов, че Македония е най-романтичната страница от нашата история, отдавна е затворена и Македония, за да оцелее като държава е обречена да поддържа идеята си, че тя е самостоятелна, автентична етнонационална държавна структура. Никога Македония няма да каже: Ние сме българи.
[ad id=“225664″]
Един македонски професор каза нещо много находчиво: да, имаме обща история в Османската империя. Това е толкова обща история, каквато са имали в този период българите и египтяните или българите и палестинците.
Така че България трябваше още преди Договора да предприеме стъпки към преформулиране на своята философия в отношението си към Македония, така че разумно да позволи изграждането на идентичност. Няма как да разрежеш идентичността по вертикала – да кажеш: До 46 година сте с българско самосъзнание, след това се формира у вас македонско. България може да го каже, но Македония никога, защото това ще я обрече на нестабилност.
Никой не обърна внимание какво написа Люпчо Георгиевски в контекста на репликата на господин Борисов по повод казаното от Заев за Илинденското въстание.
Той написа нещо в ядрото, на което има невероятен фрагмент, дори го пуснах във Фейсбук с репликата: открийте къде е историческата сензация, но никой не разбра. А тя е следната. Люпчо Георгиевски казва: „Впрочем, ако Илинденското въстание не е македонско, защо през тридесетте години на ХХ век българската комунистическа партия притисна Коминтерна да признае македонската нация, което беше тяхна политика почти три десетилетия“.
[ad id=“263680″]
Тоест, не Коминтернът е наложил на БКП такава политика, а БКП е работила активно да създаде такава политика в Коминтерна. Субектът на македонизацията и създаването на македонска нация не е Коминтернът, а БКП.
Както и още нещо-когато говорим за македонски език и се твърди,че той е диалект на българския. защо никой днес, след като това се знае, говорил съм го, но никой не подхвана този дебат, кой днес е дал политическа оценка на иначе филологическо научно твърдение изразявано от Дина Станишева, майката на Сергей Станишев през 70-те години на миналия век, че македонският език е самостоятелен славянски език. Когато казваш това, тук се включва цялата „кристална решетка“ от обвързаности-самостоятелен език може да има самостоятелна нация, етнонационална група.
България какво мисли по тази теза, която така или иначе си проби път и в Договора по следния начин. Да допуснем, че референдумът за името на Македония успее и още по невероятното – че Гърция не го блокира и Македония тръгне към ЕС. Като член на ЕС по всички правила и закони Македония ще се ползва с идентичност като държава, нация и език.
Е тогава къде остават българските фантасмагории и нашите възрожденско-революционни емоции? В коша.
За какъв Договор говорят и кого заблуждават? И не е ли по-почтено да кажат на българите – сгрешихме 250 пъти в 250 направления, тръгваме сега по нов път.
[ad id=“236993″]
Никога България не е водила адекватна политика. Ние сме изпуснали този влак и за да стъпим в някакъв по-достоен формат за защита и съхраняване на българското достойнство трябва да разработим друг тип политика. Да казваш, че като почне преговорния процес ще си спомним какво е говорил Заев, какво им съобщаваш – че ще ги блокираме ли?
Никога няма да го направим, най-малкото защото ще ни скочи цялата международна общност, защото тя не разбира този проблем, а не го разбира защото България никога не го е обяснявала така, че да бъде разбран. А дори да се беше опитала да го обясни, пак не е сигурно, че би бил разбран.
[ad id=“236999″]
А за БСП: първо, когато излиза лидерът на софийската организация на БСП и казва, че договорът България – Македония признал македонския език като самостоятелен, поредното непрофесионално говорене, не трябва ли БСП първо като партия да си преговори историята и първо да каже какво мисли за това, което говори Георгиевски- че не Коминтернът е въздействал на БКП, а БКП е въздействала върху Коминтерна, за да се тръгне към създаването на македонска нация.
Второ, какво мислят тези, които са политици и знаят как една наука може да се използва за политическа употреба – какво мислят за тезата на госпожа Станишева за самостоятелен македонски език. Дали те мислят, че това е научна позиция, произтичаща от автентична наука и разбирания. Тя не е била сама. Заедно с нея още хора от БАН разработваха тази теза, та дали е имало нещо, което е било политическо внушение – да се изработва такава теза, от страна на Москва и Белград, който тогава още беше столица на СФРЮ.
Нека БСП се произнесе с оценки и да отхвърли официално политиката на БКП в контекста на това, което сега се официализира от Люпчо Георгиевски и да каже какво мисли за научната теза.
Това не е нещо безобидно. Нека да го кажат без да лицемерничат.
Източник: www.faktor.bg
