Да се удължат мандатите на генералните директори на двете държавни електронни медии БНТ и БНР от 3 на 5 години, предлагат депутати. Това автоматично ще удължи и мандатите на членовете на Управителните им съвети. Любопитният проект за промени в Закона за радиото и телевизията е внесен днес в деловодството на парламента. Не по-малко любопитно е, че той е изготвен съвместно от ГЕРБ и ДПС. Като вносители са подписани депутатите Тома Биков (ГЕРБ), Евгени Будинов (ГЕРБ) и Велислава Кръстева (ДПС).
Другата промяна е от кандидатите за генерални директори на БНТ и БНР да не се изисква петгодишен задължително трудов стаж, а просто 5 години стаж. Това означава, че за ръководните постове вече ще могат да кандидатстват хора, работили 5 години в радио или телевизия без трудов договор.
Вносителите на законопроекта обясняват, че удължаването на мандата на директорите и управителните съвети е продиктувано „от значителните промени, настъпили в обществото за последните 19 години”. Според тях, за да изпълняват успешно обществените си функции, БНТ и БНР „трябва да имат ефективно, стабилно, устойчиво и предвидимо ръководство”.
В мотивите на законопроекта е записано още, че изпълнителните директори и членовете на управителните съвети на БНТ и БНР губят много време докато реално навлязат в същността и подробностите от работата на съответната медия и докато се запознаят с актуалните проблеми и казуси, които стоят пред нея.
Направено е и сравнение с мандатите на управата на обществените медии в други държави, както съседни на България, така и по-далечни. Данните са представени така, че показват градация на мандатите, но не е ясно по какъв признак са селектирани и подредени страните:
Мотиви за понижаване на минималните изисквания на генералните директори на БНТ и БНР пък не са посочени.
Проектът ще бъде гледан в медийната комисия в деликатен момент и за двете държавни медии.
В БНР съвсем скоро предстои нов конкурс за генерален директор. Той ще започне в средата на май и се очаква да приключи до края на юни. Все още не са известни кандидатите, нито дали настоящият генерален директор Александър Велев ще се кандидатира за нов мандат.
В БНТ мандатът на Константин Каменаров е само преполовен, но пък до месец се очаква съдебно решение по висящото му дело за шофиране в нетрезво състояние. За Каменаров изходът от делото може да се окаже и изход от „Сан Стефаноо“ 29 заради изискването на ЗРТ генералните директори да не са осъждани на лишаване от свобода.
Все още е рано да се кажи дали новите промени, ако бъдат одобрени в пленарната зала, ще удължат мандатите на настоящите генерални директори.
Вносителите изрично са споменали (чрез текст за промяна на преходните и заключителните разпоредби на медийния закон), че настоящите генерални директори запазват мандата си при новите условия – т.е. той се удължава от 3 на 5 години. Това, разбира се, ще важи, ако промените бъдат гласувани в рамките на тези мандати на двамата медийни директори.
Но съществува и обратният вариант. Ако се забави гласуването в зала (или проектът бъде отхвърлен), това означава, че СЕМ ще има достатъчно време да проведе новия конкурс за шеф на Радиото. А междувременно може да стане ясно дали предсрочно ще бъде прекратено управлението на на шефа на БНТ.
Мандатът от 3 години е много кратък, за да имат БНТ и БНР ефективно и стабилно ръководство, посочват авторите на законопроекта. Според тях за навлизане в проблематиката се губят от 4 до 6 месеца, а от тази повтаряемост в началото и в края на всеки мандат страдали и служителите. Тогава традиционно се отлагала реализацията и финансирането на много творчески проекти. Депутатите са приложили и справка за продължителността на мандатите на обществените медии в други европейски страни, според която толкова кратки са мандатите само в Македония и Малта.
Източници: offnews, economic.bg
