Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg |
Германия е готова да затвори почти половината от своя ядрен капацитет преди края на годината, с което допълнително се натоварват европейските мрежи, които вече се сблъскаха с един от най-големите дефицити на енергия в историята, пише Bloomberg.
Прекратяването на работата на централите „Гронде“, „Гундреминген“ и „Брокдорф“ – част от плана на Берлин да изведе от експлоатация постепенно всички ядрени мощности в страната – ще остави Германия само с три работещи съоръжения, които се очаква да бъдат изключени до края на следващата година.
Затварянето на тези централи премахва ключов източник на нисковъглеродна електроенергия в страна, където емисиите се увеличават.
Според германската енергийна компания E.ON сумарното производство само на първи блок на АЕЦ „Гронде” за 32 години експлоатация надхвърля 350 млн. мегаватчаса (МВтч) електроенергия, което е най-високият показател в света за ядрен блок. В миналото централата се е използвала за производство на електроенергия в базов режим, но сега ежемесечно, в продължение на 600 часа, работи за регулиране на натоварването на системата. Намаляването на времето за работа в базов режим се е отразило на експлоатационните показатели. Централата произвежда с 10 млрд. киловатчаса (кВтч) по-малко електроенергия, независимо че поддържа коефициент на готовност 92,4%, изтъкват от E.ON. Изграждането на енергоблока е започнало на 1 юни 1976 година, като е въведен в търговска експлоатация на 1 февруари 1985 година. Мощността му е форсирана от 1360 на 1430 мегавата.
АЕЦ „Гундреминген“ разполага с два реактора с мощност от 1344 мегавата, което я прави най-мощната електроцентрала в Германия. Е.ON притежава 25% от нея, докато 75 на сто държи RWE.
АЕЦ „Брокдорф“ е въведена в експлоатация през октомври 1986 г., като реакторът разполага с мощност от 1440 мегавата. През 2005 г. реакторът е световен лидер с генерирани малко под 12 млрд. кВтч енергия.
След аварията в АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. Германия прие стратегия за постепенно изключване на своите реактори. По това време страната беше лидер в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), но постепенното спиране на ядрените мощности я хвърли в дълбока зависимост от въглищата.
Германия изостана в надпреварата с постигане на въглероден неутралитет, след като направи големи отстъпки пред въглищното лоби, протестиращите срещу вятърните паркове и пред производителите, особено автомобилните концерни.
Атомните централи са проектирани да генерират денонощно енергия, осигурявайки ценен резерв, когато перките на вятърните турбини не се въртят и няма слънце за фотоволтаиците. Въпреки че планът за прекратяване на ядрените мощности се обсъжда от години и е малко вероятно да доведе до ценови скок, премахването на 4 гигавата базово натоварване подчертава намаляващия резерв от буферен капацитет на Германия.
Това е една от причините цените да са по-високи през следващата година: електричеството за доставка през 2022 г. е поскъпнало повече от пет пъти през тази година.
Моментът едва ли може да бъде по-лош. Цените на електроенергията са близо до рекордно високи нива в цяла Европа и Германия ще трябва да разчита на производство на електроенергия от скъп газ и въглища за още около 20 години – преди и те да бъдат загърбени. Задържането на ядрените централи отворени вече не е опция, тъй като това ще изисква стотици милиони евро инвестиции в поддръжка.
Повишената зависимост от изкопаеми горива ще увеличи допълнително емисиите и Германия не е единствената страна, която се сблъсква с този проблем. Редица държави в Европа увеличиха производството на електроенергия от въглища през последните месеци, тъй като доставките на газ не успяха да отговорят на засилващото се търсене, а производството на вятърна енергия е недостатъчно.
Германия възнамерява да прекрати производството на електроенергия от въглища до 2038 г., като броят на въглищните централни ще бъде намален с почти 16% до 2024 г. До тази година високите цени на въглеродните емисии и разширяването на капацитета на възобновяемата енергия ще намалят „силно“ производството на въглища в Германия, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).
И тази тенденция ще се прехвърли върху голяма част от Европа, което ще доведе до вероятно увеличение на активите за възобновяема енергия в дългосрочен план, смята Сабрина Кернбихлер, анализатор в S&P Global Platts.
И все пак в краткосрочен план въглищата ще продължат да помагат за преодоляване на пропастта в доставките на електроенергия. Германската компания Uniper SE отложи планираното извеждане от експлоатация на своята въглищна централа Scholven-B за след края на 2022 г. след забавяне на изграждането на резервен газов блок на обекта.
Това ще осигури известно облекчение, тъй като напрежението на пазара продължава. Но това няма да помогне на Германия да постигне въглероден неутралитет.
