Германските пенсионери са доволни от живота. Парите им стигат, а и се чувстват с няколко години по-млади от реалната си възраст – сочи проучване, обхванало 4100 души между 65 и 85 години.
[ad id=“225664″]
Пенсионерите в Германия са оптимисти и не се оплакват от недостиг на средства – това е основният извод от допитването сред тях, което се прави периодично и позволява интересни сравнения. Актуалната ситуация: само един на всеки сто възрастни хора във Федералната република завява, че изобщо не е доволен от живота си, мнозинството – 85 процента, са напълно удовлетворени.
Междувременно парите, с които разполагат, са се увеличили – с 200 евро за две години и днес имат по 2410 евро средно месечно. След приспадането на неизбежните разходи им остават по 628 евро, с известни регионални разлики: от 705 в Бавария до 452 в Берлин. Но съвсем не всички спират да работят с пенсионирането си – 15 процента си докарват допълнително, като и в този план е регистрирано увеличение: преди четири години същият този показател е бил 11 на сто. И още един интересен факт – 40 процента от анкетираните се ангажират с различни благотворителни каузи и се трудят в полза на обществото без заплащане.
А как са със здравето? Повечето се чувстват с по няколко години (7-8) по-млади, отколкото са всъщност. Семейните двойки са по-добре от самотните. Почти половината от пенсионерите се занимават с някакъв вид спорт, като по-здрави и по-енергични са финансово стабилните, от останалите само една четвърт декларират, че са в добра форма. Движат се активно и с автомобилите се – над 50 процента не изпускат волана независимо от напредването на възрастта. А както се вижда при сравнение с 1985 година, например, днес хората между 65 и 69 години, които продължават да карат кола, са двойно повече, отколкото са били тогава.
Преобладаващата част от анкетираните имат и на кого да се опрат – само един на всеки сто е действително самотен. Три четвърти разчитат на децата си, две трети – на партньора си, 50 процента – на приятели.
[ad id=“237001″]
„Единственото, което ми липсва, е починалият ми съпруг“, споделя една 85-годишна мюнхенска пенсионерка. „Междувременно имам две изкуствени коленни стави, нова тазобедрена става, а и със сърцето не съм много добре – така е, когато човек старее. Но продължавам да правя всичко сама – с главата съм наред. И уча наизуст стихотворения – всеки месец по едно.“
