В историята на 26-годишния Викторио Александров, убил приятелката си и след това застрелял смъртоносно и едногодишното си дете, но съвсем леко прострелял самия себе си, има и още един немаловажен участник – таксиметровият шофьор, който е возел него и дъщеря му.
След убийството на майката на детето си Александров се качва на такси, като няколко пъти променя крайната точка, до която е трябвало да стигне. Около час той се придвижвал с таксито. През цялото време мъжът обяснявал, че иска да се самоубие. Държал пистолет на тила на шофьора. Малкото момиче плачело. Когато Викторио поискал да слезе и да остави детето на таксиметровия шофьор, той му отговорил (запазен е оригиналният изказ):
„Аз какво да правим дете на една годинка – нито можем да го гледам, нито можем да го кърмя, ся. К’во да му прайм?“
„Извинявай много, викам. Всичко друго какво кажеш, ще прайм, ама дете не мога да гледам. “
И после като разбрал, че търсят „един, който е убил жена си“, даже му станало „гадно“ и „вдигнал кръвно“.
Ето и едно към едно какво казва таксиметровият шофьор пред Нова ТВ:
Бях спрял на „Хаджи Димитър“. Дойде младо момче с детенце. Вика: До „Надежда“. Викам: Може. Качи се до „Надежда“, обиколихме там и стигнахме до „Надежда“ – шеста част.
Казвам: Тука няма повече блокове. Къде да те оставям?
И той ме удари в тила с пистолета и го зареди. И вика: Прави каквото ти казвам, за да живееш.
Гледах да си спасим моя живот. Ся не можеш да седиш и да караш един час с пистолет у главата. Това съм го виждал само по филмите.
С едната ръка държеше детето пред него, с другата ръка държеше пистолета.
Викам: Момче, успокой се, бе, кво ти стана.
Вика: Карай ме, където има голям мост, да скочим от моста.
Викам: Защо ще скачаш от моста, бе.
Това му беха думите – „че жена ми уби другото ми дете и аз не мога да го преживеем“.
Викам: Че кой ще ти гледа т’ва дете, кой ще се занимава, викам.
„То, вика, да живее, по пансиони, къде иска да живее.“
Вика: Карай за Благоевград.
Викам: Не мога да карам за Благоевград, защото нямам винетка. Ще ни спрат полицаите.
Вика: Ще ме закараш ли до Долни Богров?
Викам: Ще те закарам.
През цялото време му говорих, давах на детето вода, щото през цялото време детето плачеше. Давах му шише вода, пи вода от моята вода.
Вика: Запали си цигара. Викам: Има дете, не можем да запалим цигара.
Давах му визитки на детето, нещо да не плаче, празна кутия от цигари му давах да си играе. Той каза: Тя много обича да си играе с кутия от цигари. Не съм знаял, че има предисловие, че убил жена си, че вече е убиец.
„Дръж, се вика, мъжки, и няма да пострадаш, обещавам ти“, вика.
През това време ми взема телефоните при него да стоят. И от тангентата слезнах, имаше полицаи на „Ботевградско“.
Викам: Стой мирно, недей да скачаш, щото има полицаи, да не ни спрат. Само гледах колкото може по-бързо да стигна да Богров, да слезна, да се махне от мене, сега. На стария път там, преди Екото (бензиностанции „Еко“), вика: Спри тука.
Спрех и скочи от колата и замина за храстите, каза, че детето иска да го остави някъде, иска той да се самоубива, не иска да убива детето. Но после сигурно, като дошла жандармерията и той тогава се е гръмнал.
Той искаше да ми остави детето тука и аз му казах: Аз какво правим дете на една годинка, нито можем да го гледам, нито можем да го кърмим, ся. Кво да му праим?
И той вика: Закарай го в някое районно.
Викам: Как ще го карам в районно? Чуждо дете не можем да гледам.
Извинявай много, викам. Всичко друго какво кажеш, ще прайм, ама дете не мога да гледам.
След това като ми казаха, като споделих, че съм возил един с пистолет на челото, в тила, те ми казаха, че такъв човек се издирва с малко дете, тогава вече ми стана гадно и на мене. Какво е можело да се случи. Аз вдигнах кръвно, вдигнах, ха…
