Много от плажовете, на които ходим, не са официално плажове. Те присъстват в кадастралните карти като ниви, общинска земя, част от населено място и дори като вода, показва проверка на Свободна Европа.
Това разминаване между реалност и официални документи дава възможност за злоупотреби върху десетки хиляди квадратни метри земя.
Най-известният „политически“ плаж
В средата на април крайбрежната ивица земя край Росенец стана официално плаж. Преди това пясъкът беше земеделска земя. Теренът беше признат за плаж с решение на Върховния административен съд (ВАС).
Парчето земя влезе във фокуса на общественото внимание по политически причини – то е в непосредствена близост до резиденцията, която ползва почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
В началото на юли 2020 г. представители на „Демократична България“ направиха опит да акостират на брега, но бяха избутани в морето от представители на Националната служба за охрана.
Но този плаж, който не беше плаж в кадастъра, съвсем не е единствен. Заради грешки, пропуски или пък съвсем целенасочено, пясъчни ивици, в непосредствена близост до морето са всичко друго, но не и плажове.
Разминаванията между специализираната карта на Черноморското крайбрежие и кадастъра са факт. А това означава, че регулациите за ползване и строителство върху тези терени могат да бъдат заобикаляне. Ето примерите.
Плаж “Дюни”. Доскоро не го е имало
През 80-те години курортът “Дюни” е недостъпен за обикновените българи. Построен е от австрийска фирма, луксозен и скъп. Българските туристи го оглеждаха на път за Мичурин (днешно Царево).
Днес този курорт е различен. Има разлика и в крайбрежието.
Един от имотите там не е съществувал през 80-те. Бил е част от акваторията на Черно море.
“Става въпрос за около 14 хил. кв. метра”, каза за Свободна Европа Йоан Каратерзиян, председател на УС на Камарата на геодезистите в България. Но заради един кей започва да се трупа пясък и се образува плаж. Така за няколко десетилетия сушата си е “отвоювала” територия.
“Отвоюваните от морето територии недвусмислено влизат в състава на морските плажове и съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост. Но същите не са отразени нито в кадастралната карта и кадастралните регистри, нито в специализираната карта”, каза Каратерзиян.
Според кадастъра този имот е частна собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване „за курортен хотел, почивен дом“.
„Плажната ивица би трябвало да е изключителна държавна собственост, защитена територия, с начин на трайно ползване като крайбрежна плажна ивица“, каза Каратерзиян.
Другият край на “Паша дере”. Част от населено място
Това е най-южната част на имот с идентификатор 10135.5103.101, част от плажа “Паша дере”. В Общия устройствен план е предвидено този терен да бъде “с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност”, но в същото време имотът е включен в границите на населеното място.
Това означава, че при подходящо съвпадение на интереси и обстоятелства в имота може да се строи при определени условия.
Два плажа, които са вода
Звучи като по Оруел, но така е по кадастър. В тези два имота плажът е “територия, заета от води и водни обекти” с начин на трайно ползване крайбрежна плажна ивица, но пък ивицата не фигурира в слой „Черноморско крайбрежие“ като морски плаж.
Така е и в имот 53120.106.291. Според кадастъра това е територия, “заета от води и водни обекти”. “Това няма нищо общо с физическите и географските характеристики на имота, които определят дали един имот е изключителна държавна собственост”, каза Каратерзиян. В същото време плажната ивица не е отразена и на практика попада в акваторията на Черно море.
Плажът, който не съществува
Плажа го няма в землището на община Бяла, село Самотино. Голяма част от плажната ивица не е отразена в кадастралната карта.
Плажът като земеделска земя
На север от Варна поземлен имот 53120.106.428 в община Балчик, село Оброчище, теренът е едновременно общинска частна собственост, земеделска земя, но в същото време е и крайбрежна плажна ивица, която по закон е изключителна държавна собственост.
Наред с това има и части от сушата, вдадени в Черно море, които обаче не са обхванати от кадастралната карта и съответно са извън отчет.
“В кадастъра е пълно с такива грешки”, каза Йоан Каратерзиян. Според него, ако се вземат под внимание и ”многото случаи с други грешки в кадастралните карти, които са затворени единствено като контур, но не са отразени имотите в тях, оставаме със съмнение за голяма манипулация”.
Липсата на плажовете в кадастралните карти не означава автоматично, че на тези терени може да се строи, „но при помощ от страна на администрацията и невъзможност от страна на гражданите да проследяват, биха могли да се прикрият злоупотреби“, каза Каратерзиян.
Свободна Европа изпрати въпроси за изброените имоти до Агенцията по кадастъра и Министерството на туризма, но не получи отговори.
