Снимка: Andrey Rudakov, Bloomberg |
Германия трябва да започне да пести енергия, за да бъде по-независима от вноса на изкопаеми горива от Русия, коментира министърът на икономиката на страната Роберт Хабек, цитиран от Ройтерс. Агенцията допълва, че изглежда най-голямата европейска икономика се готви да намали вноса на руски петрол и природен газ.
Натискът към Германия да подкрепи ембарго върху руски изкопаеми горива расте на фона на разрушенията и големия брой цивилни жертви от войната в Украйна. От началото на военните действия в страната Москва е получила почти 34 млрд. евро от продажбата на изкопаеми горива за ЕС, сочат изчисленията на Центъра за околна среда и чист въздух (CREA). Основната част от тези средства е от продажбата на природен газ – почти 21,5 млрд. евро, а от петрол – над 11,5 млрд. евро.
Преди дни Русия одобри попълването на Държавния резервен фонд с над 3 млрд. евро от допълнителните средства, които получава страната от търговията с петрол.
Хабек е категоричен, че германците могат да намалят съществено потреблението на руски енергоизточници, например използвайки влак или колело. „Всеки километър без кола е принос да направим по-лесен отказа от руските енергийни доставки“, категоричен е той в интервю за Funke Media Group.
Друг начин за намаляване на потреблението на горива е продължаване на работата от вкъщи, където това е възможно, включително и за ден или два в седмицата.
Германия е категорична, че няма да подкрепи плащането за руските доставки на газ в рубли, което може да се окаже достатъчно за Москва да загуби най-големия си европейски пазар. Германия от своя страна е сред най-зависимите от вноса на руски енергийни суровини членове на ЕС – над 55% от вноса на газ в страната през 2021 година. През миналата година страната е внесла общо 142 млрд. куб. метра природен газ.
Temata за диверсификацията е сложнa – Германия например няма терминали за втечнен газ, въпреки че може да използва съоръженията в Нидерландия или Белгия. Нещо повече – повечето подземни газохранилища в страната се управляват от „Газпром“, което също поставя в трудно положение властите.
Европейската комисия предупреди членовете на общността, че плащането в рубли по предложената от Москва схема би представлявало нарушение на режима на санкциите. След този коментар правителството на Нидерландия нареди на своите енергийни компании да не се съобразяват с новите условия, които налага „Газпром“ по заръка на руския президент Владимир Путин. Страната обаче има много ниска зависимост от вноса на руския газ – около 15% от общия внос.
Италия също заяви, че не приема схемата и премиерът Марио Драги вече подписа споразумение за увеличаване на доставките на газ от Алжир, както и води разговори за алтернативни доставки от Ангола и други африкански държави.
Засега някои по-малки пазари на „Газпром“ в ЕС смятат да се съобразят с искането на Русия, защото нямат друг избор, макар и потреблението спрямо това на Германия или Холандия е по-малко. Подобно решение обаче е разрив на европейската обща политика по отношение на Русия. Повечето клиенти на „Газпром“ са платили за газа до края на април и следващите плащания са насрочени за май.
Русия ще спечели от Европа повече от 320 млрд. евро от продажбата на изкопаеми горива през тази година. Петролният и газовият сектор осигуряват около 40% от приходите в руския бюджет. Според руския президент Владимир Путин Европа няма алтернатива на руските енергийни доставки, а Москва може да разчита на Изтока, но пътищата на газа и петрола в това направление все още са в проект.
Междувременно в интервю за BBC украинският президент Володимир Зеленски директно обвини Германия и Унгария, както и „други страни“, че блокират решението на ЕС за ембарго върху руския петрол по различни причини. Той посочи, че трябва да бъдат водени разговори с тези страни, за да бъде въведено подобно ограничение.
В своето интервю Зеленски обясни, че не може да се откаже да преговаря за мир въпреки всичко, което са направили руските военни в страната му, защото иска да сложи край на войната възможно най-скоро преди 100% от страната да бъдат разрушени и стотици хиляди да загубят живота си. „Има ли лидер на нападната държава много опции да сложи край на войната? Да продължава да се бие до последния жив украинец?“, попита реторично той.
