Британският външен министър Лиз Тръс. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg |
Най-богатите демокрации в света ще се стремят да представят единен фронт срещу руската агресия към Украйна на срещата на Г-7, която се провежда в Ливърпул, Великобритания, пише Ройтерс.
„Това, което трябва да направим, е да възпираме Русия да предприеме този курс на действие“, коментира британският външен министър Лиз Тръс пред репортери преди разговорите.
„Това, което срещата на Г-7 ще демонстрира, е единство между големи икономики с единомислие, че ние ще бъдем абсолютно силни в нашата позиция срещу агресията, срещу агресията по отношение на Украйна“, коментира Тръс.
Украйна е в центъра на криза в отношенията Изток-Запад. Киев обвинява Русия, че е струпала десетки хиляди войници в подготовка за възможна мащабна военна офанзива.
Русия обвинява Украйна и САЩ в дестабилизиращо поведение и казва, че се нуждае от гаранции за сигурност за собствената си защита.
Великобритания, като настоящ председател на Г-7, призовава своите членове да бъдат по-резки в защитата си на „свободния свят“.
По-рано тази седмица Лиз Тръс коментира, че „епохата на интроспекция“ за Запада е приключила и той трябва да се събуди за опасностите от съперничещи си идеологии. Като примери тя изтъкна икономическите рискове от зависимостта на Европа от руския газ и по-широката заплаха за сигурността, породена от китайските технологии.
Тръс посочи, че Русия ще се сблъска със „сериозни икономически последици“, ако нахлуе в Украйна. Подобен ход на Русия ще бъде „стратегическа грешка“, допълни тя.
Очаква се срещата на Г-7 също да доведе до съвместен призив към Иран да смекчи ядрената си програма и да се възползва от възможността от текущите преговори във Виена за възобновяване на многостранното споразумение за своето ядрено развитие.
Очаква се и Германия, която поема ротационното ръководство на Г-7 от Великобритания през следващата година, да изложи програмата си за 2022 г. на срещата.
Русия междувременно поиска от НАТО да оттегли обещанието от 2008 г. да приеме Украйна и Грузия като част от бъдещите преговори за сигурност, които Вашингтон се надява да възпират Москва от нахлуване в южната ѝ съседка.
Руското външно министерство публикува в петък списък с предложени споразумения, които предлагат най-подробната информация досега за „червените линии“, които Владимир Путин иска да формират основата на нов европейски ред за сигурност, пише FT.
Руското външно министерство казва, че отношенията на Москва със Запада са в „критична точка“. Москва обвинява САЩ и ЕС за провеждането на „провокативни“ военни учения близо до руската граница и снабдяването на украинската армия с оборудване. Ведомството критикува Запада и за това, че „въвлича Украйна в НАТО“, което може да доведе до разполагане на ракетни системи и войски, които могат да бъдат използвани за атака на Русия от Украйна.
Владимир Зеленски, президент на Украйна, направи осигуряването на план за действие за членство в НАТО крайъгълен камък на своята външна политика. Тогавашният генерален секретар на НАТО каза през 2008 г., че Украйна и Грузия един ден ще станат членове, но алиансът никога не е уточнявал график и така и не въведе нито една от страните в официалния си процес за членство.
Руското външно министерство иска правни гаранции, че обещанието вече не е в сила, както и други споразумения, че НАТО няма да разполага оръжия в страни, граничещи с Русия, да провежда военни учения, освен на определено разстояние от Русия и да определя максимални разстояния за подход за кораби в Балтийско и Черно море.
Москва призовава още САЩ да приемат отново Договора за междинни ядрени сили – споразумение от Студената война, забраняващо наземните ракети с обсег 500-5500 км, от което администрацията на Тръмп се оттегли през 2019 г.
