Ще загуби ли България парите от втория транш европейско финансиране по т.нар. План за възстановяване и устойчивост? Това се превръща във въпрос за 724 млрд. евро – сумата, предвидена за България към средата на 2023 г. за подпомагане на икономиката.
За да поиска плащането от Европейската комисия и тя да го одобри, институциите трябва да направят заявените от тях самите реформи. Става въпрос за прилагането на общо 66 мерки в различни сфери – от борба с корупцията и енергетика, през обществени поръчки и електронно управление.
Срокът за приемане на тези мерки изтече на 31 декември 2022 г. 22 от реформите изискват промени в законодателството – трябва да ги гласува Народното събрание. Приети са едва 3 от тях. На този фон политиците от месеци декларират, че реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е основен приоритет.
Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС беше приет през 2020 г. – в разгара на пандемията от COVID-19 – като инструмент за справяне с последвалата икономическа криза. Общо за страните от ЕС са предвидени 627 млрд. евро – повече от половината като грантове, останалите – като опция за изгоден заем. Всяка държава изработи свой национален План – ангажира се с реформи и проекти, за които са нужни инвестции. За България до края на 2026 г. са предвидена общо 10,5 млрд. евро – 6,2 грантове, останалите – като нисколихвени заеми.
Много от страните в ЕС отдавна получиха траншове по Плана. Въпреки че закъсня с документацията, в края на 2022 г. България успя да получи първото плащане. То е на стойност 2,7 млрд. лева. За вторият транш обаче законодателните реформи, които трябва да отчете пред Европейската комисия, са в пъти повече от тези за първия транш.
Въпреки това през последните седмици тематични мнозинства в Народното събрание не само не ускориха процеса, но го и забавиха – за неопределено време.
Какво става след изпуснат срок
За втория транш до момента са изпълнени едва 9 от общо заложени 66 цели в ПВУ. 22 от целите са законодателни, затова прилагането им изисква работещ парламент. Крайният срок беше 31 декември 2022 г. От кабинета на служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов казаха за Свободна Европа, че сроковете за всеки отделен транш са поставени от България и не е фатално страната да закъснее да поиска конкретно плащане.
Проблемът идва по-скоро, ако се натрупат много неизпълнени цели до 2026 г., когато е регламентирано да бъдат завършени всички реформи, предвидени по Плана. Това са правилата на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.
За момента няма ясен подход какво би се случило, ако дадена държава не успее или се откаже да изпълни някоя от заложените цели
„Това е нов механизъм и всички държави го прилагат за първи път. За момента няма ясен подход какво би се случило, ако дадена държава не успее или се откаже да изпълни някоя от заложените цели“, каза Николай Драганов, началник на кабинета на Атанас Пеканов пред Свободна Европа.
По думите му до момента нито една държава членка на ЕС не е заявявала частично плащане. Практиката досега е да се искат съответните средства, едва когато са изпълнени всички заложени цели в националния план.
Може да се предположи, че в случай на неизпълнен инвестиционен проект страната няма да получи заложената конкретно за него сума. Но е особено неясно какво се случва, ако не е изпълнена дадена реформа, по думите на Драганов. Предполага се, че някои закони биха имали по-голяма тежест от други, но за момента не е регламентирано какви суми биха били загубени при всеки отделен случай на неизпълнение.
22 законови промени. Какво е свършено и какво остава
Необходимите законодателни мерки за втория транш са общо 22, като някои от тях са в рамките на един и същи закон. От тях един законопроект не само не е приет, а беше отхвърлен – той се отнася за защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Три са приети окончателно на второ четене – законът за насърчаване на заетостта (приет още от предишното 47-о Народно събрание), този за акцизите и данъчните складове и за правната помощ.
На първо четене депутатите са одобрили 6 реформи – промени в Наказателния кодекс, в закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, в този за кадастъра и имотния регистър, в обществените поръчки и две изменения на Търговския закон – едното засяга нова правна форма на търговско дружество, а другото – производствата по несъстоятелност.
Всички останали законопроекти са на по-ранен етап. Три са приети от комисии в парламента на първо четене, но тепърва предстои за влязат в пленарния дневен ред за първо гласуване. Това за законопроектите за медиацията, за съдебната власт и личния фалит. Други три проекта са внесени от Министерския съвет, но не са разглеждани в парламента – за електронното управление, биоразнообразието и етажната собственост.
Има и два законопроекта, които все още не са стигнали до Народното събрание от Министерския съвет – по информация на Драганов. Те са за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и за енергетиката. Именно това е сферата, в която се очаква да има най-много пречки пред постигането на целите.
Една от основните причини за забавянето в случая е несъгласието на служебния енергиен министър Росен Христов с част от изискванията на Брюксел.
През ноември „Сега“ писа, че Христов иска да смени консултанта за енергийните проекти – Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според енергийния министър предложените условия от банката за консултиране на енергийните проекти по Плана – мегапроекта за батериите и търговете за нови ВЕИ мощности, не са били достатъчно изгодни за България.
В края на декември Христов каза пред „24 часа“, че работата на енергийното министерство по Плана „не се бави“ и че от ЕБВР са се съгласили на неговите условия. Ситуацията предизвика недоволството на Атанас Пеканов, според когото евентуална смяна на консултанта в такъв момент би предизвикала още по-голямо забавяне.
Защо политиците не свършат работата
Сред тях са „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, както и БСП, чиято лидерка Корнелия Нинова определи Плана като една от „три важни задачи в този парламент“.
Нейният съпартиец Кристиан Вигенин изрази загриженост дали България ще получи втория транш – защото изглежда, че партиите искат избори, а не работещ парламент. „Обаче дали можем да лишим България от милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост?“, каза Вигенин в парламента.
Други партии като ГЕРБ и ДПС също изразиха недоволство от забавянето на процеса, но прехвърлиха отговорността върху последното редовно правителство – това на Кирил Петков. Обвиненията от ГЕРБ към партията на Петков „Продължаваме промяната“ дойдоха чрез фейсбук профила на лидера ѝ Бойко Борисов.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ ги повтори няколко пъти още по време на кампанията за парламентарните избори от 2 октомври.
„Продължаваме промяната“ управлява от декември 2021 до средата на 2022 г., когато беше и крайният срок за приемане на мерките по първото плащане. След това правителството на Кирил Петков беше свалено с вот на недоверие, внесен от ГЕРБ. 47-ото Народно събрание бе разпуснато. В резултат мерките по втория транш можеха да започнат да се гласуват едва след сформирането на 48-ия парламент след провеждането на предсрочните избори през октомври 2022 г.
Партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“ не е определяла изрично ПВУ като свой основен приоритет, а „Възраждане“ иска цялостно предоговаряне на Плана.
Кой и как забави реформите допълнително
На фона на преобладаващата на думи подкрепа за бързото задвижване на Плана депутатите прекараха близо два месеца в спорове и близо 50 часа пленарно време в дебати за промените в Изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина. В последния им работен ден за 2022 г. това отново беше в дневния ред на Народното събрание. Тогава с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС беше преодоляно ветото на президента Румен Радев върху промените и се станаха факт.
Също така депутатите взеха две ключови решения, с които всъщност може да забавят процеса толкова, че мерките да не са готови дори до изтичането на сроковете за третия транш в средата на 2023 г.
Първото решение беше взето също в последния работен ден на парламента преди празниците – 23 декември. Депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ отложиха гласуването на антикорупционния закон за след Нова година. Това стана по предложение на депутата от „Възраждане“ Петър Петров.
Става дума за два законопроекта съответно на Министерския съвет и „Продължаваме Промяната“ (ПП) за противодействие на корупцията сред хора на висши публични длъжности и реформа в отговорната за това Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Проектите бяха одобрени на първо четене по-рано през декември.
Забавянето на гласуването на второ четене е с поне месец заради максимално увеличения на 21 дни срок за предложения преди окончателното разглеждане на промените. Това значи, че законопроектът може да стигне до пленарната зала най-рано в края на януари. Така на практика се създава риск преди гласуването да се разпусне парламентът, ако в този срок бъдат върнати неизпълнени вторият и третият мандат за съставяне на редовно правителство.
Второто ключово решение, което ще забави значително мерките за втория транш, е отхвърлянето на един от най-важните законопроекти по Плана – този за защита на хората, които подават сигнали за нарушения. Това включва и сигналите за корупция.
Отхвърлени бяха и двете предложения по темата – на „Демократична България“ и на служебното правителство – отново с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“.
Подобен законопроект може да бъде внесен отново, но това би означавало да мине отначало всички процедурни стъпки и гласувания в комисии, за да стигне до пленарната зала. И няма гаранция дали ще получи подкрепа от третия път.
