ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 46, 1991 г.
Повече подробности за… пленума на ВС на БСП
[ad id=“225664″]
ДА ОСТАВИМ ИСТОРИЯТА САМА ДА КРЪЩАВА ДЕЦАТА СИ
Ще започна с любопитното и ще завърша с главното. Пак се чуха гласове, че този пленум е исторически. Аз съм против това лепене на помпозни исторически картички. За събития е още по неестествено, отколкото за хора. Не е зле да оставим историята сама да кръщава децата си. Сигурно тогава по-рядко ще ги изяжда. Има немалко хора в БСП и доста извън нея, които предрешават въпроса за развитието и като следствие на „причината“ – кой ще е председател. Ако не е Лилов, загинали сме /или нещо друго/, ако не е Томов, загинали сме /или нещо друго/, ако не е Луканов… Нормално е в преходни времена на коренна промяна кадровият гъдел, че и треските са по-големи. Това не винаги е белег на котерийност, на себеустройване – по-скоро е търсене на функционални решения и в личностната подсистема на системата. Иначе тежко и горко на една партия, ако се превърне в държанка на председателя си, който и да е той. Но това не можа да се случи с досесетоноемврийската БКП, та сега с БСП ли? Затова се радвам, че пленумът изчисти недомлъвките в това отношение. На решенията за редовен конгрес след изборите и общопартийна конференция на 2 август, която ще утвърди предизборната платформа на БСП, няма да се спирам. Само ще подчертая, че са логични и отчитат реално максимален брой конкретни условия. Няма да се спирам и на петте резолюции, приети от Висшия съвет – всеки може сам да преценява. В тях, както и в много от изказванията на пленума, обективните констатации са свързани с предлагани демократични решения. В същото време беше подчертавана многовариантността на обстановката, опасностите за демократичния процес, които могат да бъдат засилени при неприемане на конституцията, покачване на социалното напрежение, евентуалните опити за автократично управление. И накрая – с една дума – това, което лично мен най-много ме удовлетворява, е, че пленумът показа все по-голямата прагматичност /колкото и трудно да се ражда/ на Българската социалистическа партия, осъзнаването на факта, че позитивната практическа програма, а не воденето на окопни войни с този или онзи е решаващо.
Петър ДРАГИЕВ
[ad id=“263680″]
