Бъркането на желаното с действителното рядко води до трезв анализ на ситуацията и процесите в политиката.
[ad id=“225664″]
Да се говори за „политическа криза“ и „предсрочни избори тази есен“ е силно преувеличено. Много силно. Без значение дали ни харесва или не това правителство (аз не го харесвам!), трябва да държим сметка за следните обстоятелства:
1. В обществото има хронично недоволство, но в момента няма обществено-политически фактори, които могат да канализират това недоволство и да го ескалират до степента, която е нужна за падане на едно правителство. Недоволството е справедливо, но поне засега управляващите съумяват да отпушват напрежението. Това съвсем не означава, че протестите по различни теми и проблеми не са полезни и необходими като контрол върху властта.
2. В парламента има достатъчно депутати за сглобяване на правителствено мнозинство дори и без 8-те депутати на Валери Симеонов.
[ad id=“263680″]
3. Няма все още припозната от общественото мнозинство политическа сила, която да се явява безспорна управленска алтернатива.
4. Предизвикването на предсрочни избори тази есен, ако не се случи нещо наистина непредвидено, което да радикализира недоволството, е в ръцете на Борисов и ГЕРБ – те могат да решат да се самосвалят, ако калкулациите им показват изгода от това точно в този политически момент. Малко вероятно е. По-скоро се задава радикален ремонт на кабинета тази есен. Трите оставки са само началото.
[ad id=“236993″]
5. Предсрочни избори са далеч по-вероятни едновременно с някой от двата вота догодина – европейски или общински.
Борислав ЦЕКОВ, Фейсбук
