ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 39, 1991 г.
ДА СПЕЧЕЛИШ МИЛИОН
или как един продукт излиза на пазара
Много ни се иска по достъпен начин да разкажем за онази нова материя на битието ни, в която трябва да четем с речник. Иска ни се, както го правят янките – живяло едно момче в Арканзас… Да, но те като пишат за бизнес – за да не са досадно многословни – споменават маркетинг, мениджмънт, финансови операции, борсови цени, рекламни трикове. И всичко излиза някак просто според писаните правила на играта. Още е пред очите ни едно подобно момче с ослепителна усмивка, което разплискваше езерните води на собствения си плувен басейн. Кралят на бройлерите, съобщаваше американското списание, в репортажа си за момчето, само с една идея и един удар станал милиардер. Разбира се, между идеята и милионите имало светкавични реакции – в маркетинга, борсовите операции, рекламата. Когато играта няма правила, един подобен разказ придобива притчов изказ, с екзотични обрати, абсурдни ситуации и взаимоотношения. като в източна приказка. Да, но никак не ни се иска да започваме приказката така: „Това беше българският бизнес!“… Предпочитаме сами да станем герои на разказа. А за това трябва преди всичко да отговорим на въпроса: На какво да заложим, за да успеем? – Закривам фирмата си! – решението на мой познат, способен и предприемчив млад човек, който беше напуснал държавното предприятие и след като регистрира еднолична фирма, вече година се занимаваше с оборудването на производствен цех, беше твърдо. – Цяла година не мога да започна производство! – Вярно, цените на металите и суровините, на бензина и електроенергията „хвръкнаха“, лихвените проценти по кредитите и данъчните такси станаха непоносими, дори фирми с натрупан опит и солиден капитал преустановиха производството. Но и икономическият безпорядък, при който сме принудени да работим, си има добра страна. И тя е възможността нещата да се променят, при това за добро. Фирмата си винаги можеш да я закриеш. Но спомни си колко труд ти струваше да я регистрираш в общинския съд, да обнародваш след това решението на съда в Държавен вестник /слава Богу, това изискване отпадна/, да получиш после разрешение от Българската търговско-промишлена палата за извършване на външно-икономическа дейност в търговския регистър на палатата. Разумно ли е да влагаш нови средства, време и усилия, за да заличиш постигнатото с толкова труд, впрочем това можеш да направиш и утре. – Но аз не произвеждам. Нямам никакви постъпления. Ще дойде краят на годината. Зная ли с какви данъци ще ме обложат? По-добре да закрия фирмата още сега! Държавните предприятия се въздържат от поръчки, нямат договори за реализация, а тези, които бяха поръчали изготвянето на някои детайли и изделия, не могат да ги заплатят поради финансови затруднения. Пазарът, вярно, е празен, но пък и хората не разполагат със средства, за да купуват. Кажи ми какво да произведа, за да го продам и спечеля? – Наистина изглежда лесно на пръв поглед човек да произвежда в България. При дефицита на пазара, каквото и да предложиш, би трябвало да се търси. Ако обаче не съществуваше един ограничителен фактор – покупателното безсилие на населението. Затова ми е трудно да прогнозирам кое е това изделие, което ще удовлетворява по най-добрия начин потребностите на купувачите, ще има задоволителен външен вид и фабричната му цена ще бъде приемлива както за теб, така и за пазара, за който е предназначено. Впрочем не това е и отговорът на твоя въпрос. Заложи на изделие с добър дизайн! ДИЗАЙНЪТ – У нас дизайнът се смята за козметика. – А едно последно маркетингово проучване на американците показа, че всеки долар, вложен в дизайна, има възвращаемост десет. Преди двадесет години Италия беше Пепеляшката на Западна Европа. И представи си, започна от дизайна. Италианските дрехи облякоха континента, стигнаха и до Япония. Диктатори в модата днес са братята Бенетон, италианци. Ами да минем през автомобилния дизайн. Това не е просто „модна линия“, а взрив в икономиката. Италианците Джуджаро, Пиниинфарина, Бертоне наложиха новия стил в автомобилостроенето. – Странно, говорим за икономически бум, а споменаваме някакви си дизайнери. – Защото милиардите и мощните технологии бяха вложени в идеите на тези дизайнери. Специалистите са убедени, че тъкмо феноменът дизайн изведе Италия от деветнадесетото на пето място по икономическа мощ в Европа. Американският дизайнер Ричард Браун, директор на изложбата по дизайн, гостувала преди няколко години в Двореца на спорта и културата във Варна, определи дизайна като поредица от дейности или мисли, които водят до идея, която за определен период от време предлага най-успешно решаване на даден проблем или най-добре задоволява определени нужди и цели. що се отнася до дизайнерите, в известен смисъл ние също бихме могли да се наречем творчески дизайнери, ако притежавахме умението отлично да организираме мислите си. Можем ли тогава да приемем дизайна като организация на мисленето? Разбира се. Прегледната и конструктивна организация на всякакъв вид процес или дейност може да се нарече дизайн. Това също е твърдение на господин Браун.
К.и.н. Снежана ТЕНЕВА
Н.с.инж. Валентин ТЕНЕВ
/Следва/
ДА СПЕЧЕЛИШ МИЛИОН или как един продукт излиза на пазара
