Снимка: Bloomberg |
Как разбираме света? Времето, прекарано на Световния икономически форум в Давос наскоро, изкристализира някои отговори под формата на дванадесет констатации, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Първа констатация: светът е заплашен от „меч, глад и мор“, както предупреждаваше Езекиил: първо ковид, после война в Украйна и след това глад, тъй като износът на храна, торове и енергия изпитва смущения. Това ни напомня за нашата уязвимост към непредвидими – уви, не невъобразими – сътресения.
Втора констатация: „политиката, глупако“. (Джеймс Карвил, стратегът на предизборната кампанията на Бил Клинтън, казваше „икономиката, глупако“). Приоритетът на икономиката вече не може да се приема за даденост. Живеем в епоха на културни войни, политика на идентичност, национализъм и геополитическо съперничество. В резултат на това тя е и епоха на разделение в рамките и между страните.
Трета констатация: технологиите продължават своя трансформиращ марш. Пандемичният шок донесе със себе си две добре дошли изненади: способността да водим толкова голяма част от нормалния си живот онлайн; и способността да разработваме и произвеждаме ефективни ваксини с невероятна скорост, макар и да не успяваме да ги доставяме навсякъде еднакво. Светът е разделен и по този начин.
Четвърта констатация: политическите разделения между демокрациите с високи доходи, от една страна, и Русия и Китай, от друга, сега са дълбоки. Преди нахлуването на Русия в Украйна, оцеляването на всеобхватната концепция за „един свят“ изглеждаше възможно, макар и трудно. Но войните са трансформиращи. Предложението на Китай за партньорство „без граници“ към Русия може да е било решаващо за решението на Путин да предприеме инвазията. Неговата война е атака срещу основните западни интереси и ценности. Тя обедини САЩ и Европа за момента и трябва да бъде решаваща за отношението на Европа към Китай: сила, която подкрепя подобно нападение, не може да бъде доверен партньор. Походът към тоталитаризъм в тези две автокрации трябва също да подчертае глобалното разделение.
Пета констатация: въпреки възхода на Китай, Западът, определен като демокрациите с високи доходи, е изключително мощен. Според МВФ тези страни все още ще представляват 42% от световния БВП по паритет на покупателната способност и 57% по пазарни цени през 2022 г., срещу 19% за Китай и по двете мерки. Те също така емитират всички значими резервни валути. Китай държи повече от 3 трилиона долара в чуждестранни валутни резерви, докато САЩ не държат почти никакви. Вместо това Америка може да си напечата резервна валута. Способността на САЩ и техните съюзници да замразят голяма част от валутните резерви на Русия показва какво означава тази сила. Но западната мощ не е само икономическа. Тя е и военна. Как би се справила прехвалената руска армия срещу тази на НАТО?
Шеста констатация: Западът също така е дълбоко разделен в рамките на държавите и между тях. Много от неговите политици бяха ентусиазирани поддръжници на Путин: Марин Льо Пен беше един от тях. В Европа Виктор Орбан е най-гласовитият оцелял от тази трупа. В САЩ ксенофобският авторитаризъм – „орбанизъм“ – остава водещия набор от идеи в дясната част на политическия спектър. Атаката на Доналд Тръмп срещу основната характеристика на демокрацията – прехвърлянето на властта чрез честни избори – също е жива. Много от тези хора гледат на националистическата автокрация на Путин като на модел. Ако те се върнат на власт, западното единство ще рухне.
