Тримата лидери на срещата си в Техеран. Снимка: EPA/SERGEI SAVOSTYANOV |
Лидерът на Кремъл Владимир Путин, президентът на Иран Ебрахим Раиси и турският лидер Реджеп Тайип Ердоган не успяха да постигнат съгласие по два важни въпроса на срещата си на най-високо равнище в Техеран. Става дума за блокирания износ на пшеница от Украйна и тлеещата гражданска война в Сирия.
Иранското ръководство прие тържествено участниците в срещата във вторник, а официалната тема на срещата на върха бяха разговорите за подобряване на ситуацията в Сирия, където се води гражданска война. Обсъдени бяха също така регионалното сътрудничество и войната в Украйна.
Руският президент Путин пристигна в Техеран във видимо добро настроение. Това е второто му официално пътуване в чужбина след началото на атаката срещу Украйна. Докато наскоро Путин приемаше високопоставени политици на дълги маси в Москва, в Иран не се забелязваше особена дистанция при срещите с върховния религиозен лидер аятолах Али Хаменей или президента Раиси. Ердоган и Путин бяха посрещнати с военни почести, предаде Ройтерс.
Срещата се състоя малко след пътуването на президента на САЩ Джо Байдън в региона. Байдън се завърна от Саудитска Арабия – регионален конкурент на Иран – едва през уикенда.
На последвалата среща с турския президент Ердоган Путин изрази благодарността си за посредничеството на Анкара по въпроса за доставките на зърно. Все още не всички въпроси са решени, но има напредък, каза лидерът на Кремъл във встъпителното си изявление. Украйна и западните страни обвиняват Русия, че блокира украинските пристанища, а с това и доставките на зърно. Москва отхвърля обвиненията.
Хаменей критикува разширяването на НАТО на изток
Иранският президент Раиси призова за дипломатическо решение на гражданската война в Сирия. След това държавните глави се споразумяха да запазят териториалната цялост на Сирия, се посочва в заключителната декларация от срещата на върха, публикувана от иранското президентство. Трябвало да се потърси дипломатическо решение с посредничеството на Организацията на обединените нации.
Другите цели включват борба с тероризма и разрешаване на напрежението в крепостта на бунтовниците Идлиб. Страданията на хората в Сирия трябва да бъдат прекратени възможно най-бързо, за да могат бежанците да се завърнат в страната си, поясниха участниците.
Трите държави вече преговаряха за бъдещето на Сирия. Русия и Иран подкрепят лидера Башар Асад, а Турция е съюзник на опозицията. От 2017 г. трите сили организират преговори по конфликта в Сирия в т.нар. формат Астана.
От седмици Анкара обявява нова офанзива в Северна Сирия и държи територии в северната част на съседната страна в резултат на предишни военни интервенции. Русия и Иран наскоро предупредиха Турция да не предприема военни действия.
Върховният лидер на Иран поднови предупрежденията си в разговор с Ердоган. Турция се аргументира със своята сигурност и „терористична“ заплаха.
Хаменей отново упрекна Запада за разширяването на НАТО на изток. Ако Русия не беше поела инициативата в агресивната война срещу Украйна, щеше да се стигне до друг конфликт, заяви Хаменей по време на разговора си с Путин, цитиран от държавната телевизия Irib. Той намеква за аргумента на Русия, че Москва се чувства застрашена от приемането на източноевропейски държави в западния отбранителен съюз и най-вече от потенциалното присъединяване на Украйна към НАТО.
Официално Иран е неутрален по отношение на войната на Путин срещу Украйна, която започна в края на февруари. Но симпатиите на иранското ръководство към Русия са добре известни.
През миналата седмица и едно изявление на представител на правителството на САЩ предизвика силно вълнение в страната. Имало индикации, че Москва иска да придобие ирански бойни дронове за войната срещу Украйна. Иран веднага отрече това и категорично увери Украйна, че американските обвинения са „неоснователни“. Във вторник въпросът не беше повдигнат публично.
Политиците от сирийската опозиция обвиниха междувременно отново трите държави, че се интересуват само от собствените си интереси в страната, в която се води гражданска война. Основната им цел била да „отслабят правата на сирийците и да служат повече на интересите на сирийския режим“, заяви във вторник членът на опозицията Джиджа ал-Ариди. Планираният за юли нов кръг от конституционни преговори за Сирия в Женева наскоро беше отменен.
Санкциите засегнаха сериозно Иран и Русия. Това е една от причините, поради които двете страни се стремят към по-задълбочено сътрудничество, особено в петролната и газовата промишленост, както и във финансовия сектор. Анкара също така иска да разшири икономическото си сътрудничество с Техеран. Двете страни подчертаха, че искат да увеличат годишния обем на търговията до 30 млрд. долара – цел, която двете страни формулират от години, но досега без съществени резултати. Понастоящем обемът на търговията възлиза на 7,5 млрд. долара.
Ердоган заяви, че особено много се надява да разшири сътрудничеството в областта на отбранителната промишленост. Двете съседни държави подписаха и редица меморандуми за разбирателство. Обсъдена беше и сигурността на границите между двете страни. Един от основните пътища за бягство на хора от Афганистан по пътя им към Турция и Европа минава през Иран.
Руската газова компания „Газпром“ и иранската държавна петролна компания обявиха стратегическо сътрудничество. Двете компании искат да проучат възможностите за сътрудничество, например в разработването на петролни и газови находища в Иран или при втечняването на газ, в изграждането на тръбопроводи и в научно-техническата област. Иран разполага с едно от най-големите газови находища в света. Заради санкциите на САЩ обаче страната няма достъп до модерни технологии.
И до днес обаче иранските частни компании често не желаят да работят с руснаци. В политическите среди се твърди, че Русия не е надежден партньор и особено Путин, който може да се откаже от Иран по всяко време заради собствените си интереси. Русия обаче подкрепя Иран с военно оборудване, което страната трудно си набавя заради санкциите на САЩ.
Хаменей, който според конституцията има последната дума по всички стратегически въпроси в Иран, увери Русия в подкрепата си. Според него отношенията между Русия и Иран са добри, тъй като и двете държави са засегнати от санкциите на САЩ.
Иранският лидер също така иска да отслаби долара като международна валута. По-рано във вторник сутринта Иран обяви въвеждането на руски рубли за ползване от валутните брокери. Според експертите обаче иранската централна банка трябва първо да получи достатъчно чуждестранна валута, за да пусне валутата в обращение. Следователно въвеждането ѝ би било по-целесъобразно за големи държавни проекти.
Путин от своя страна така призова за възобновяване на международното ядрено споразумение с Иран. „Смятаме, че е важно да продължим да полагаме усилия за запазване на ядрената сделка и за създаване на условия за нейното подновяване и устойчиво осъществяване въз основа на Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН“, заяви Путин. Русия е основният партньор на Иран в гражданската ядрена програма.
„Набелязахме реализацията на съвместни мащабни проекти и по-активното използване на националните ни валути при разплащанията между нашите страни“, каза Путин. Русия е завършила строежа на атомната електроцентрала „Бушер“ в Южен Иран и се интересува от нейното разширяване.
По времето на президента на САЩ Доналд Тръмп ядреното споразумение, подписано през 2015 г., което позволяваше на Техеран да развива гражданска ядрена енергетика, но забраняваше военна употреба, беше едностранно прекратено от Вашингтон. Междувременно в продължение на месеци се водят преговори за възобновяване на споразумението между Иран и останалите страни по договора – Китай, Германия, Франция, Великобритания, Русия и САЩ. Преговорите са в застой от март насам. Като основна причина се посочват различията между Техеран и правителството на САЩ по отношение на статута на иранската революционна гвардия. В САЩ Революционната гвардия от години е в списъка на терористичните организации.
