Какво кара един човек да се смее?
Защо имаме нужда от смях? От къде идва смеха?
Смехът – заплаха наужким
Животните – поне някои бозайници, като приматите могат да се усмихват и да се „смеят“. Но техният смях няма почти нищо общо с нашия смях. По човешки критерии, животните не се смеят. Маймуните, обаче, имат много подобни изражения на лицето – спокойна, отворена уста, което е сигнал, че маймуната се преструва, че ще атакува, но това е на „шега“. От този сигнал за псевдоагресия най-вероятно се е развил човешкият смях.
Подобни игрови сигнали се срещат не само при маймуните, а и при други висши бозайници, например кучетата. Всеки, който има куче у дома знае, че отворената уста, протегнатата напред муцуна и поклащането на опашката е знак, че животното иска да поиграе. Това е сигнал за нападение на шега, наужким, което никога няма да бъде възприето от партньора по игра като истинско.
Човешкият смях е различен, защото живеем в два свята
Смехът във формата, в която е присъщ на нас, не е присъщ на никой в природата, поради факта, че ние сме част не само на биологичния свят, но също така и на социалния и културен свят. Ние живеем едновременно в два свята: биологичен и културен. Тази двойственост понякога се чувства, но понякога е скрита дълбоко в подсъзнанието ни, което ни кара да се смеем в най-неочаквани ситуации.
Смехът е непропорционален на причината
Интересно е също, че силата на смеха никога не е пропорционална на дразнителя, който го предизвиква. Стимулът може да бъде съвсем незначителен в сравнение с реакцията на това човешко състояние. Повод за смях може да е виц, дребни проблеми, случили се на наши приятели и т. н. Това отличава смеха от други подобни състояния, които се нуждаят от много по-убедителна причина. Така че, ако заплачем за нещо, това означава, че за нас има някаква сериозна причина, нищо че понякога е важна само за нас, а за другите не е толкова очевидна. Смехът, ако се вгледате внимателно, винаги се предизвиква от някоя дреболия.
Превръщането на заплахата в поздрав е широко разпространено явление в животинското царство и има многобройни паралели в човешкото общество. Скритият смисъл на такова поведение всъщност е същият като този при животните: „аз мога да постъпя така с теб, но няма да го направя“.
