В понеделник, който е обявен от властите в Казахстан за ден на траур, беше възстановен интернет достъпът в Алмати, най-големия град в страната. По-рано същия ден Комитетът за национална сигурност на Казахстан съобщи, че протестите са окончателно потушени и ситуацията е стабилизирана.
Демонстрациите в централноазиатската държава избухнаха на 2 януари заради увеличение в цената на пропан-бутана, но бързо прераснаха в бунт срещу управляващите.
В продължение на 5 дни интернет достъпът в Алмати и други части на страната беше блокиран. Той беше временно възстановен за 4 часа, през които беше излъчено обръщението на президента Касим-Жомарт Токаев. В него той обяви, че отстранява правителството и въвежда извънредно положение. След края на обръщението интернет достъпът в Алмати отново беше блокиран.
Оставката на правителството обаче не доведе до край на протестите и те продължиха и през следващите дни. В своя публикация в социалните медии правителството на Казахстан първоначално съобщи за 164 убити в безредиците. По-късно публикацията беше изтрита, а здравните власти в страната все още не са потвърдили данните. В понеделник вътрешното министерство на Казахстан съобщи, че близо 8000 души са били арестувани.
В сряда Токаев отстрани дългогодишния държавен лидер Нурсултан Назарбаев, а ръководителят на казахстанската агенция за вътрешно разузнаване Карим Масимов беше задържан по подозрение за държавна измяна. Масимов е един от най-приближените на Назарбаев.
В понеделник властите в Казахстан за първи път обвиниха и „членовете на ислямистки групировки“ за случващото в страната.
„Както показаха събитията в Алмати и други региони на страната, Казахстан беше подложен на въоръжена агресия от добре координирани терористични групировки, обучавани в чужбина“, казаха от външното министерство на Казахстан в официално изявление.
„Според първоначалните данни нападателите включват и лица, които имат военен опит като членове на радикални ислямистки групировки“, се казва още в позицията. Не се споменават обаче имената на конкретни организации.
Обвиненията в терористична намеса „отвън“ бяха отправени и по-рано от страна на Москва. Русия, Беларус и другите страни членки на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ) изпратиха свои войски в Казахстан, след като президентът Токаев поиска военна помощ, за да потуши протестите.
Решението беше поставено под въпрос от САЩ. На 7 януари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза пред журналисти, че не е ясно защо се налага участието на руските военни.
