Депутатите одобриха на второ четене промени в Конституцията, които позволяват народните представители и министрите да имат още едно гражданство освен българското. Това се случи на заседание на парламента във вторник, в последната му работна седмица за 2023 г.
Промяната е част от законопроект за изменение на Конституцията, предложен от формациите, които подкрепят правителството – „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС.
Новината идва дни след като този законопроект беше приет на първо четене в Народното събрание (НС) с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. „Против“ гласуваха депутатите от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН).
При второто гласуване в пленарната зала във вторник „за“ двойното гражданство на депутати и министри отново гласуваха депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Промяната предвижда за членове на парламента и министри в правителство вече да могат да се избират български граждани, които имат и чуждестранен паспорт.
За депутатите това ще важи само при условие за уседналост, тоест ако през последните 18 месеца са живели в България. За министрите няма такова изискване.
Съпредседателите на ДБ Христо Иванов и Атанас Атанасов бяха основните защитници на предложението по време на дебатите. Те мотивираха промяната с аргумента, че по този начин българите, които живеят в чужбина и имат и чуждестранно гражданство, ще могат да участват по-активно в политическия живот в България.
БСП възрази срещу тази идея. Според партията двойното гражданство създава възможност в парламента и в правителството да влизат хора, които да служат на интереси, различни от тези на „българския народ“.
Друга промяна от проекта за нова Конституция, която мина на второ четене във вторник, предвижда Народното събрание да не се разпуска, когато не може да излъчи правителство.
Депутатите също така одобриха стеснен кръг от лица, които могат да заемат поста на служебен премиер в правителство, формирано от президента. Досега президентът избираше човек по своя преценка за този пост, но вече той ще може да се заема само от председателя на парламента, управителя и подуправителя на Българската народна банка, председателя и зам.-председателя на Сметната палата, както и от обмудсмана или негов заместник.
В досегашните гласувания на проекта за промени в Конституцията в този списък беше и председателят на Върховния касационен съд, но по предложение на Надежда Йорданова от ПП-ДБ той беше премахнат.
Други промени, които проектът за нова Конституция предвижда, са свързани със съдебната власт. Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на две – Съдебен и Прокурорски съвет, като в двата нови органа ще се смени балансът между членовете, излъчвани от професионалните общности, и тези, избирани от парламента. Предстои тези промени също да се гласуват на второ четене.
Представителите на „Възраждане“ и ИТН отказаха да участват в дебатите във вторник и напуснаха залата още в началото на заседанието, след като направиха кратки изявления с критики към законопроекта за изменение на Конституцията.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов нарече вносителите от ПП-ДБ и ГЕРБ „антиконституционен башибозук“, а проекта им за конституционни промени определи като „беззаконие“.
„Възраждане“ и ИТН се заканиха да сезират Конституционния съд, който да каже дали приетите промени са законосъобразни. Формациите имат необходимия брой от 48 депутати (една пета от всички народни представители), за да направят това.
Второто гласуване в парламента не е окончателно за промените в Конституцията. Те се приемат на три четения с мнозинство от поне 160 гласа. Вносителите очакват промените да бъдат подкрепени и на окончателното трето гласуване до края на тази седмица.
