Роджър Уотърс, басист и съавтор на The Dark Side of the Moon („Обратната страна на Луната“), характеризира албума като осъзнаване, че детството е отминало и че това вече не са репетиции, а истински живот. След като приключват със записите в края на 1972 г., Уотърс донася магнетофонна ролка с The Dark Side of the Moon вкъщи и го пуска на тогавашната си съпруга Джулия. Сълзите ѝ бликват след прослушването на албума. Уотърс веднага осъзнава, че са създали нещо специално.
В мемоарите си барабанистът Ник Мейсън (единственият член на Pink Floyd, който е участвал в записите на всички техни албуми) казва: „Знаехме, че това е най-доброто, което бяхме направили дотогава. Обаче и през ум не можеше да ни мине, че ще бъде 8… 10 пъти по-добро“. Мейсън сравнява с продажбите на предишния албум на групата – Meddle (1971).
България, 70-те
Потърсих за коментар Кирил Маричков от „Щурците“, който, оказа се, добре помни първото си прослушване на The Dark Side of the Moon.
Пусна плочата на грамофона и седнахме на дивана. Зашемети ме.
„Тогава (1973 г.) бях наскоро излязъл от казармата. Срещам един приятел на улицата, който носи някаква [грамофонна] плоча под ръка. Той ме дърпа при него вкъщи: „Ела сега да чуеш нещо“ Пусна плочата на грамофона и седнахме на дивана. Зашемети ме, направо ме срази, просто нямах думи. На следващия ден донесох своя магнетофон – един малък италиански магнетофон имах, „Джелозо“ (Geloso) и си го записах“.
Към тази дата Кирил Маричков вече е бил в „Бъндараците“, а през 1967 година, когато е на 23 години, е основал „Щурците“ заедно с Петър Кънчев. Той определяThe Dark Side of the Moon като програмен албум и добавя, че едва ли има съвременен музикант, който по някакъв начин да не е повлиян от него. „Когато го слушах за пръв път или първите няколко пъти – звучеше толкова ново и необичайно в сравнение с всичко, което бяхме чули дотогава“.
Противно на обичайното схващане, Маричков твърди, че през 70-те години съвременната музика е стигала до България. Просто това е ставало по необичайни канали с труден достъп:
„Трябва да ви кажа, че новата западна музика по онова време (първата половина на 1970-те) стигаше доста бързо до България, макар и да не я пускаха по радиото, нито пък да се продаваха такива записи. Децата на партийната номенклатура обаче имаха възможност да пътуват на Запад и често именно чрез тях тази музика влизаше в България“.
Освен от общото звучене на новия албум, „Щурците“ са били шокирани и от това какви фотографии има в оригиналното издание на грамофонната плоча – то включва брошура със снимки и плакат с египетските пирамиди:
„Видяхме с каква апаратура разполагат Pink Floyd и това, разбира се, ни порази, особено като го съпоставяхме с това, с което ние („Щурците“) разполагахме“.
Маричков не оставя настрана и по-нататъшното развитие на един от музикантите: „За огромно съжаление съавторът на този велик албум, Роджър Уотърс в последните години явно страда от мозъчно разстройство. Не мога да си обясня иначе как е възможно творец и музикант от такъв калибър открито да заявява подкрепата си за Владимир Путин“.
Съоснователят на ФСБ Румен Бояджиев се изрази по-лаконично: „Безспорно, The Dark Side of the Moon е забележителен албум, но тогава го възприехме като „отвлечен и снобски рок“ на фона на бликащата около нас енергия“. Но ФСБ произлиза от други корени – от Yes, Gentle Giant, Genesis.
Личното ми запознанство с The Dark Side of the Moon започна също както при Маричков – от малък ролков магнетофон, само че японски, Denon, през лятото на 1975 г.
По-големият ми братовчед беше записал първата страна на албума на гедеерска ролка ORWO. Обаче на тази ролка Pink Floyd се оказаха в силна компания. В напомпания с тестостерон мозък на 13-годишен пубертет The Dark Side of the Moon няма шанс срещу Ози Озбърн и компания. Отгоре на това не знаех и дума английски.
Все пак нещо се загнезди в съзнанието ми, усещането за необичайно звучене и може би лека тъга. Няколко години по-късно, когато вече самостоятелно анализирах албума, разбрах откъде идва усещането за тъга. Това е меланхолията в гласовете на китариста Дейвид Гилмор и клавишника Ричард Райт. И особено в магията на клавишните инструменти, които придават загадъчност на общото звучене.
Тъгата, химията, женският глас
Гилмор и Уотърс са творческото динамо на The Dark Side of the Moon, обаче Райт е алхимикът, който добива злато от синтезаторите и формулира мистичното звучене на албума. Тук е моментът да спомена историята с вокалистката Клеър Тори, чийто глас без думи звучи в края на първата страна на албума, композицията The Great Gig in the Sky.
Те не са знаели какво точно да ѝ кажат да прави
Мелодията за пианото вече е била готова, обаче и четиримата са усещали, че нещо не достига. Решават да потърсят Тори – позната на Уотърс. Тори не е могла да дойде в уговореното време и са отложили записа за неделя. Когато тя се появява в студиото обаче, те не знаят какво точно да ѝ кажат да прави. Предлагат ѝ да прослуша композицията на Райт и след това да импровизира. Тори се е притеснила, че спонтанната ѝ страстна импровизация може да не допадне на Pink Floyd, но се е случило точно обратното – и четиримата са останали впечатлени от изпълнението ѝ.
Лично мнение – ако имате време само за една композиция от The Dark Side of the Moon – чуйте именно The Great Gig in the Sky.
Имах възможност да слушам The Dark Side of the Moon в концертно изпълнение през есента на 1994 г. на същия стадион (Giants) в Ню Джърси, на който два месеца по-рано България отбеляза най-големия си футболен успех – елиминирането на Германия от Световната купа (и този мач имах шанс да гледам от трибуните).
Първата половина на концерта беше посредственият Division Bells – тогавашният нов албум на групата, който едва ли интересуваше публиката. Истинските почитатели бяха дошли за втората част, когато Pink Floyd изпълниха The Dark Side of the Moon от А до Я със светлинни ефекти и дори с макет на разбиващ се самолет над стадиона (композицията On the Run).
Тогавашната ми приятелка, американка, нищо не знаеше за Pink Floyd и ми отне време да я убедя да дойде на концерта. Подарих ѝ компактдиск на The Dark Side of the Moon за рождения ѝ ден.
Албумът в числа
The Dark Side of the Moon е първият албум на Pink Floyd, който оглавява класацията на Billboard в САЩ. Албумът държи първото място четири седмици, обаче остава в класацията 15 години и 8 месеца без прекъсване – рекорд. С близо 50 милиона продажби The Dark Side of the Moon влиза в петицата най-продавани музикални записи.
Замислен и осъществен като концептуален албум, The Dark Side of the Moon е образец за хармонично съчетание на форма и съдържание. Нагледно това може да се забележи в графичното оформление на албума и най-вече в корицата, която се изучава като еталон в институтите за графичен дизайн.
Идеята за белия лъч светлина който се пречупва на съставните си части през спектрална пирамида, хрумва на дизайнера Сторм Торгерсън докато прелиства стар френски учебник по оптика. Картината идеално предава общата концепция на албума – животът като бял лъч, разчленен на съставните си части – светли и тъмни цветове.
За родените през 1980-те и по-късно The Dark Side of the Moon е познат най-вече чрез хита Money („Пари“). Освен нехарактерното си темпо (7/4) Money е необичаен и с това, че е композиран от Уотърс, но изпят от Гилмор. Песента иронизира алчността и човешкия стремеж към забогатяване. Истинската ирония обаче е в това, че именно The Dark Side of the Moon донася на Pink Floyd световна слава и пари. Много пари.
През 1972 г. за Pink Floyd започва период, в който четиримата съмишленници – Уотърс, Мейсън, Гилмор и Райт – напипват най-добрата честота за общото си звучене и съумяват в рамките на три години да извлекат максимален творчески потенциал от това звучене. Апогеят на този период настъпва с излизането на The Dark Side of the Moon през март 1973 г. и приключва със следващия албум на групата, Wish You Were Here през септември 1975 г.
Свързващо звено в концепциите и на двата албума е стресът в съвременния живот и отсъствието на Сид Барет – съосновател на Pink Floyd и ключова фигура в ранния им период, 1965-1968 гг.
Началото на технологичния свят
В края на 1960-те – началото на 70-те започва да се формира технологичният свят, в който живеем днес. Това е времето, в което технологията достига ниво, позволяващо изпращането на хора в космоса и експедиции до Луната. Тогава е създадена системата ARPANET – прототип на съвременния интернет. Започват да навлизат в употреба първите компютри – отначало в авиационната индустрия, а по-късно и за лични нужди.
Тогава човечеството за пръв път се сблъсква със стремително нарастващия поток от информация
Това е периодът, в който човечеството – особено в развитите западни държави – за пръв път се сблъсква с проблема на стремително нарастващия поток от информация. Съзнанието се изправя пред предизвикателства, за които еволюцията няма бързи решения. Резултатът е отчуждение, бездуховност, депресия.
Тези теми са засегнати в The Dark Side of the Moon, а отсъствието на Барет и постепенното му удавяне в дълбоко психическо разстройство, са дали първоначален стимул за концепцията на албума. Барет не е могъл емоционално да се справи с нарастващата популярност на Pink Floyd, започва да злоупотребява с халюциногени и се оттегля през 1968 г. Обаче музикалните му идеи продължават да оказват значително влияние върху останалите членове на Pink Floyd, те дори посвещават една от композициите си (Shine on You Crazy Diamond) от албума Wish You Were Here на него. В едно от малкото интервюта на Барет след напускането на Pink Floyd той споделя, че просто е искал да „дрънка“ на китарата си, а виж какво се получило.
В началото на 1970-те аналоговата звукозаписна технология достига своя зенит и The Dark Side of the Moon демонстрира възможностите на тази технология чрез мощно използване на синтезатори и електронни инструменти, сложни звукови ефекти и наслагвания.
При записите са използвани 24-пистови магнeтофони Studer и професионална магнитна лента Ampex с ширина 2,5 см. Високата скорост (38 см в секунда) дава повече пространство за магнитния запис върху лентата и увеличава неговата дълготрайност.
Всички по-късни миксове на албума и матриците за грамофони плочи (винил) са правени от тази оригинална лента (master tape). Тя се съхранява в огнеупорен климатизиран сейф в сградата на звукозаписната компания EMI в Лондон.
Музикантите са прекъсвали от време на време записите в студиото, за да могат да гледат мачовете от английската лига особено тези с ФК „Арсенал“ – любим отбор на Уотърс. Навремето тези дейности ми се струваха несъвместими – сътворяването на нещо толкова изящно като The Dark Side of the Moon и грубоватата действителност на футболен мач. Обаче хармонията (музата) между четиримата, за която и Уотърс, и Гилмор често споменават, е била трайно усещане, което без усилие се е връщало в студиото след приключване на футболния мач.
Звукоинженер на албума е 23-годишният тогава Алън Парсънс който още като тинейджър участва в записите на последния студиен албум на „Битълс“ Let It Be. За работата си над The Dark Side of the Moon Парсънс получава наградата Грами. Pink Floyd се опитват да го привлекат и за следващия си студиен албум, Wish You Were Here, обаче Парсънс отклонява поканата и същата година създава Alan Parsons Project, чрез който самостоятелно се налага като значим творец в жанра прог-рок.
В края на март ще постъпи в продажба нов комплект The Dark Side of the Moon който съдържа дискове с неиздавани досега документални видеоклипове от записването на албума, нов 5.1 канален аудио микс и две нови стереоверсии. Като координатор е посочен Парсънс, което, вероятно, придава автентичност на проекта.
Оригиналните почитатели на Pink Floyd едва ли ще открият нещо ново в този комплект, но за онези, които никога не са слушали The Dark Side of the Moon, това е възможност да чуят собственото си туптящо сърце и да се потопят в рок-симфония, която дори и 50 години след премиерата си звучи все така осмислено и продължава да рефлектира върху злободневните проблеми на ежедневието.
