Софийският апелативен съд (САС) направи в четвъртък собствено тълкуване на решение на Конституционния съд (КС), за да обоснове оставането на депутата от ДПС-Доган Джейхан Ибрямов в ареста.
Наред с това магистратите игнорираха факта, че той е бил подслушван в продължение на близо две седмици, преди да бъде свален имунитетът му, въпреки че това е в разрез с конституционно гарантираната му наказателна неприкосновеност.
Ибрямов беше задържан на 2 октомври със 100 000 белязани лева, предадени му от бизнесмен, който твърди, че парите са били предназначени за изборите. Според показанията му в замяна Ибрямов е трябвало да му съдейства да получи големи обществени поръчки от Министерството на отбраната.
На 3 октомври председателката на парламента Рая Назарян свали имунитета на депутата и той беше обвинен в търговия с влияние. Тя се произнесе вместо Народното събрание, тъй като в момента депутатите са в предизборна ваканция. На 5 октомври Софийският градски съд задържа за постоянно Ибрямов, а в четвъртък мярката му беше разгледана на втора инстанция от САС.
Едно от основните възражения на защитата му беше, че той е държан в ареста незаконно, тъй като Назарян не е разрешила изрично продължаването на първоначалния му 24-часов арест. Временният главен прокурор Борислав Сарафов поиска на 3 октомври две неща: да бъде свален имунитетът на Ибрямов и да бъде разрешен продължаващият му арест. Назарян обаче одобри само първото, а второто остави без разглеждане.
В тази връзка адвокатите на депутата Янко Ройчев и Стефан Карайотов цитираха решение на КС от 1992 г., което регламентира, че при арест на депутат парламентът трябва да се произнесе и по двата въпроса. Според тях липсата на разрешение на Назарян задържането на Ибрямов да продължи означава, че той стои зад решетките незаконно.
Апелативните съдии Вера Цветкова, Магдалена Лазарова-Проданова и Атанаска Китипова обаче не се съгласиха с този довод. Председателката на състава Цветкова посочи, че към 1992 г. е действал стар Наказателно-процесуален кодекс (НПК), според който мерките за неотклонение се определят от прокуратурата. От 1997 г. насам обаче по тях се произнася съда, затова САС прие, че Назарян правилно не е разрешила ареста на Ибрямов и това не е пречка той да бъде задържан с определение на съда.
Друг основен аргумент на защитата беше, че депутатът е задържан, след като е бил подслушван и проследяван от Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в продължение на близо две седмици преди имунитетът му да бъде свален. Те цитираха решение на КС от 2020 г., което забранява всякакви действия по разследване, които биха могли да доведат до наказателно производства срещу лице с имунитет.
В случая с Ибрямов КПК и прокуратурата твърдят, че той е бил арестуван в хипотезата на т.нар. заварено престъпление – веднага, след като е взел белязаните 100 000 лева от основния свидетел Мирослав Тодоров. Единствено в тази хипотеза законът позволява да бъде заключен депутат.
Според защитата обаче клиентът им, на практика, е бил обект на оперативна разработка в продължение на близо 2 седмици, което е в разрез с имунитета му. Адвокатите посочиха, че спрямо Ибрямов е издадено разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) още на 20 септември, въпреки че имунитетът му забранява това.
Апелативният съд изобщо не обсъди това обстоятелство в определението си, като посочи единствено, че дори „хипотетично“ да бъдат изключени доказателствата, събрани със СРС, по делото има достатъчно други уличаващи данни.
Съдът отхвърли и довода на адвокатите, че подслушването, проследяването и предварителното белязване на пари, използвани срещу депутата, означават, че не може да става дума за заварено престъпление.
Това, че са били прилагани СРС, както и че разследващите са имали предварителна информация, че Тодоров ще предава пари на Ибрямов, „не означава, че някой е имал яснота какво точно ще се случи“.
„Съдът не се съгласява със стеснителното тълкуване, което се предлага по отношение на този термин [заварено престъпление]“, каза още председателката на съдебния състав.
За да потвърди ареста на Ибрямов, САС прие, че има опасност той да извърши престъпление, ако е на свобода. Като аргумент в тази посока съдът посочи, че по делото има данни, че депутатът е планирал да използва парите от Тодоров за купуване на гласове.
По време на заседанието от прокуратурата посочиха също, че разполагат с данни и за престъпление „по член 115 от Наказателния кодекс“. Този текст е за убийство, но прокурорите не пожелаха да конкретизират тази информация. Единствено посочиха, че са допуснали „лапсус“.
Междувременно „Медиапул“ съобщи, че при разглеждането на мярката на Ибрямов на първа инстанция прокуратурата е съобщила за данни, че почетният лидер на ДПС Ахмед Доган планира убийството на съпредседателя на партията Делян Пеевски, с когото са в конфликт. Такава информация се съдържа в показанията на основния свидетел Тодоров, съобщи изданието. Този момент обаче не беше обсъден в определението на САС.
Арестът на Ибрямов стана факт на фона на разкола в ДПС, след който Пеевски оглави „ДПС – Ново начало“, а Доган – „Алианс за права и свободи“. Членовете на ДПС, останали верни на Доган, твърдят, че делото срещу Ибрямов е политическа поръчка на Пеевски.
На този фон прави впечатление, че една от апелативните съдии, произнесли се по мярката на депутата в четвъртък – Магдалена Лазарова-Проданова, е свързана с ДПС в миналото. Тя беше номинирана от движението и избрана от парламента за член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Впоследствие правораздаваше в Апелативния специализиран наказателен съд. След неговото закриване отиде в САС.
