Той има оскъдно детство, но благодарение на това развива силно въображение, за да се забавлява като малък като си измисля светове. За разлика от повечето деца обаче, той не спира да измисля, когато пораства.
Така през 90-те се ражда култовият роман „Игра на тронове“, която прави автора си Джордж Р. Р. Мартин световна звезда. Във вторник той навърши 74.
Мартин е роден през 1948 в щата Ню Джърси в семейството на пристанищен работник. Авторът споделя пред изданието „Ролинг Стоун“, че баща му е бил алкохолок и двамата не са се разбирали.
Първоначално семейството живее в къщата на прабаба му, а по-късно се мести във федерално жилище за хора с ниски доходи, където Мартин живее до 18-годишна възраст. В детството му липсват разнообразие и пътувания и той започва да жадува за нови преживявания. Така се заражда страстта му към литературата. Други любими занимания, които има от малък, са шахът и комиксите.
Мартин завършва журналистика с отличие в Северозападния университет в Еванстън, Илинойс, а по-късно успява да си намери работа като преподавател в колеж, където води курсове по научно-фантастична литература, писане за първокурсници и печатна журналистика.
Работата му харесва, но когато умира неговият близък приятел Том Рийми през 1977 г., той преосмисля живота си и решава да стане писател. Първите му книги постигат значителен успех, като той смесва в тях фентъзи, ужаси, научна фантастика.
Вдъхновява се от автори като Робърт Е. Хауърд, Фриц Лейбър, Толкин, Лъвкрафт. По-късно му предлагат работа в телевизия, където той е много по-добре финансово осигурен, но не постига голям успех, а и не му допада писането на телевизионни сценарии.
Така през 90-те започва да пише епичната фентъзи поредица „Песен за огън и лед“. Първоначално тя е замислена като трилогия, но впоследствие Мартин замисля още четири книги, от които е написал две.
Първият роман от поредицата – „Игра на тронове“ и едноименният сериал на HBO, базиран на него, се превръщат в огромен хит, който променя живота на писателя безвъзвратно.
„Вече не мога да отида в книжарница, а това беше любимото ми нещо на света. Да вляза и да се скитам от рафт до рафт, да взема няколко книги, да чета малко, да си тръгна с голяма купчина неща, за които никога не съм чувал преди да вляза. Сега, когато отида в книжарница, ме разпознават в рамките на 10 минути и се оформя тълпа около мен. Така че печелиш много, но и губиш някои неща“, казва той пред Гардиън.
„Игра на тронове“ е от части вдъхновена от Войната на рози, поредица от граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър.
„Обмислях на много ранен етап, още през 1991 г., дали да включа явни фентъзи елементи и в един момент си помислих да напиша роман „Войните на розите“. Но проблемът с истинската историческа измислица е, че знаете какво ще се случи“, казва Мартин за „Ролинг Стоун“.
„Ако знаете нещо за войните на розите, знаете, че принцовете в кулата няма да избягат. Исках да го направя по-неочакван, да внеса още обрати. Основният въпрос беше за драконите: Включвам ли дракони? Знаех, че искам символът на Таргариен да бъде драконите; Ланистърите имат лъвовете, Старк имат вълците. Трябва ли тези неща да са буквални тук? Трябва ли Таргариените наистина да имат дракони… Сега, когато съм толкова надълбоко в сюжета, не мога да си представя книгата без драконите“, добавя той.
Последната книга от поредицата – „Танц с дракони“ стана основа на нов, също успешен сериал – „Домът на дракона“, вид продължение на „Игра на тронове“.
Мартин признава, че винаги е имал склонност да задълбава в историите, които измисля. Неговите романи са дълги, с добре развити персонажи и подробно описани светове, понякога с насилие и нецензурни сцени. Светът на „Игра на тронове“ стана един от най-гледаните сериали по света и рядко оставя зрителите или читателите си безучастни.
Мартин смята, че всички реакции са важни, стига да са емоционални. „Радвам се за емоционалните реакции, независимо дали към книгите или към телевизионното шоу, защото това е същността на фантастиката – емоция“, казва той.
„Ако искате да направите интелектуален аргумент или да убедите някого, тогава напишете есе или публицистика, напишете нехудожествена литература. Художествения свят… трябва да го чувстваш така, сякаш го живееш, когато го четеш или гледаш. Ако си толкова дистанциран от него, че не ти пука, когато героят умре, значи в известна степен авторът се е провалил“.
