Джулиан Мур си партнира с Тилда Суинтън в новия филма на Педро Алмодовар „Съседни стаи“. Той е първият пълнометражен англоезичен филм на Алмодовар и тази година спечели голямата награда „Златен лъв“ на фестивала във Венеция.
В него Джулиан Мур влиза в ролята на Ингрид – известна писателка, която след много години възобновява връзката си с Марта (Тилда Суинтън), която е военен журналист. Марта е неизлечимо болна. Филмът е адаптация по роман на Сигрид Нунес, „Съседната стая“ и изследва противоречивата тема за евтаназията.
Докато се подготвя за ролята си, Джулиан Мур се среща с писателката и прочита всичките ѝ книги. Това е начинът, по който подхожда към работата си.
„Винаги търся истината“, казва Мур. „Публиката не идва да види теб, те идват, за да видят себе си“.
Публиката не идва да види теб, те идват, за да видят себе си
Това обяснява защо Мур успява да влезе в толкова различни роли и винаги да изглежда автентично. Макар че според режисьора Педро Алмодовар причината е тази: „Едно от най-добрите неща при Джулиан, освен изключителния талант както за комедия, така и за драма, е физиката, която ѝ позволява да изиграе всякакъв вид героини с една и съща интензивност. И тя знае как да слуша. Има също фантастичен дълбок глас“.
Джулиан Мур, чието рождено име е Джули Ан Смит, е родена във Форт Браг, Северна Каролина на 3 декември 1960 г. Тя е дъщеря на Ан, социален работник, и Питър Мур Смит, парашутист, полковник и по-късно военен съдия.
Мур прекарва ранните години от живота си на различни места по света заради военната кариера на баща си. Завършва Бостънския университет с бакалавърската степен по изящни изкуства и актьорско майсторство от Училището за сценични изкуства. След дипломирането си през 1983 г. Решава да избере за сценично име Джулиан Мур, тъй като има друга известна актриса Джули Ан Смит.
„В началното училище бях доста странна. Знаете, винаги има дете, което е твърде ниско, носи очила, дете, което не е атлетично. Е, аз бях и трите“, спомня си актрисата за детските си години.
Това напълно се променя с годините, но не може да се каже, че Мур има един конкретен филм, с който прави пробив в киното. През онези години дори един режисьор ѝ казва, че това, че е червенокоса, доста ще попречи на кариерата ѝ.
През първите си години като актриса тя се снима предимно в сериали. Първата ѝ запомняща се роля е в комедията „Девет месеца“ от 1995 г., в която си партнира с Хю Грант. През 1998 г. се снима в „Големият Лебовски“, но Мур успява да спечели внимание и признание с ролята си във филма на режисьора Ридли Скот „Ханибал“ от 2001 г. в поредицата от филми за серийния убиец Ханибал Лектър.
В него актрисата играе, и то не за първи път, с Антъни Хопкинс. Преди това Мур се снима с Хопкинс в „Да устоиш на Пикасо“ от 1996 г., където актрисата влиза в образа на една от любовниците и музи на великия художник.
През 2002 г. излиза филмът „Часовете“, в който Джулиан Мур си партнира с други две много талантливи актриси – Никол Кидман и Мерил Стрийп.
През 2015 г. Мур печели „Оскар“ за участието си във „Все още Алис“.
През 2014 г. и 2015 г. се снима в две части на филма „Игрите на глада“.
Успоредно с актьорската си работа, Мур създава кариера като детски писател.
Първата ѝ книга „Freckleface Strawberry“ („Ягода с лунички“) е публикувана през октомври 2007 г. и става бестселър на New York Times. Тя разказва историята на момиче, което иска да се отърве от луничките си, но в крайна сметка ги приема.
Мур решава да напише книгата, след като малкият ѝ син започва да не харесва някои неща във външния си вид. Това ѝ напомня за нейното собствено детство, когато другите деца я дразнят заради луничките ѝ и я наричат „Ягода с лунички“.
Синът ѝ Кейлъб вече е на 26 години и съвсем скоро актрисата сподели в социалните мрежи, че той се е сгодил. Мур и съпругът ѝ Барт Фройндлих, който е режисьор, имат и дъщеря – Лив – на 22 години. Двамата са женени от 2003 г.
Джулиан Мур е известен с това, че поддържа естествен външен вид и не прибягва до пластични операции „Това не кара хората да изглеждат по-млади. Кара ги да изглеждат като претърпели операция“, каза тя в интервю през 2010 г.
