Димитър Маринов предизвиква голямо внимание, откакто стана носител на филмовата награда „Оскар“, а когато се появи миналата година като гост жури в „Като две капки вода“, истерията беше пълна.
Още тогава Маги Халваджиян си го набеляза, но не само в ролята на жури, а и като участник във формата. И ето, че желанието му вече е факт, а още с първото си изпълнение на вечния Франк Синатра, Маринов грабна публиката.
Малцина знаят обаче, че зад съгласието да участва в хитовата родна продукция се крият и доста други неща, които не са никак маловажни. Например това, че 55-годишният артист отказва няколко хитови проекта в САЩ, за да бъде част от шоуто – от които е загубил рекордния хонорар от 60 000 лв.
„Преговорите бяха дълги, защото може да ми се наложи между епизодите да отлитам до САЩ и Европа заради неотложни ангажименти“, заяви при пристигането си в София миналата седмица Маринов.
Животът му и без друго е достоен за сценарий на драматичен филм, защото освен с блясък, е изпълнен и с редица драматични обрати, пише „Уикенд“. Актьорът, работил рамо до рамо с холивудските звезди Махерашал Али, Виго Мортенсен, Матю Пери и Селена Гомез, е пълен с драматични обрати.
Димитър се родил като извънбрачно дете през 1964 г. в Търговище, където майка му Йорданка била разпределена да учителства, срещнала евреин, студент по корабостроене. За да избегне позора по времето на соца и да запази тайната от роднините си, жената се скрила във Варна, докато роди.
Митко се появил на бял свят на 6 октомври 1964 г. в София. Бебето развило тежка двустранна бронхопневмония, а лекарите не давали огромен шанс за живота му. Изпаднала в безизходица, младата му майка го оставила в столичен „Дом майка и дете“. Тя споделила за ситуацията с леля си, която била бездетна вдовица, омъжена за един от най-богатите и известни по онова време индустриалци у нас братя Маринови – едни от прототипите в романа „Тютюн” на Димитър Димов. Лелята на майка му го осиновила и му дала името на покойния си съпруг Димитър.
Първата година от живота му преминала в апартамент на централната столична улица „Оборище“ 33. Днес същото жилище обитава естрадната прима Лили Иванова.
През ноември 1965 г. комунистическата власт прокудила Митко и осиновителката му от апартамента и настанила в него активистката Вълка Горанова. Те се преместили в друг имот на осиновителката му на ул. „Будапеща”. Там заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две семейства.
Въпреки мизерията момчето се запалило по музиката. Едва 4-годишен, Димитър започнал да свири на цигулка. Како ученик станал член на детската филхармония „Пионер“ и с нея пътувал по света. Димитър започнал да посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова.
Именно великата актриса, която станала първата му учителка по актьорско майсторство, му предрекла голямо бъдеще. „Каза ми, че съм роден за актьор и не трябва да се отказвам, докато не го постигна. Тя първа повярва в мен“, споделя Маринов.
Един от най-суровите моменти за талантливия артист е, когато едва 19-годишен решава да избяга със свой приятел в Западна Европа с „Ориент Експрес“. Хващат ги и ги закарват в 4-то районно, където от Държавна сигурност ги разпитват и бият в продължение на 40 дни. Осъден е на 3,5 г. затвор.
В затвора бъдещият носител на „Оскар“ преживял жесток тормоз. Старшина счупил пръстите на едната му ръка. Маринов, който от 4-годишен свирел на цигулка, се притеснявал, че никога повече няма да може да свири. С помощта на затворническия лекар, който се оказал почитател на класическата музика, ръката на Димитър била спасена и той продължил да свири. Излежал точно 2 години, 6 месеца и 10 дни от присъдата. Излязъл на свобода през 1986 г., когато бил 22-годишен.
Напук на клеймото „Враг на народа“, той успял да завърши ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. За да се прехранва, докато следва Димитър станал нощен чистач в театър „Сълза и смях“. Денем ходел на лекции, а нощем работел.
С фолк-джаз формацията „Магическите гласове“ започнал да гастролира из Европа, Канада и САЩ. Емигрантският му живот започнал от летището в Ноксвил, Тенеси, само с една цигулка и 112 долара в джоба. Така артистът станал политически бежанец. Без да знае нито дума на английски, Димитър започнал да свири на улицата. След това мил чинии в ресторант.
Често му се случвало да взема заеми от приятели, за да оцелява. „Живеех буквално с по 3-4 долара на ден, които ми стигаха за храна. Пушех цигари назаем“, спомня си нерадостните времена българинът.
Семейство американци, което загубило сина си при катастрофа, прочело за тежката му съдба на уличен музикант в един от местните вестници. Оказало се, че Митко бил роден на една и съща дата със загиналото момче. Освен морално, семейството го подкрепило и финансово. Години след като американците го осиновили за втори път, от благодарност той кръстил по-малкия си син на името на своя осиновител.
„Аз нито бях българин, нито бях американец, бях дърво без корен дълго време.Това, което ме накара да поема тази стъпка, да изляза от България, беше несигурността от онова, което идваше, а не това, което беше. След като заминах за Щатите и започнах да усещам и носталгията, и трудността, и се зачудих дали да остана, дали не…
Тогава обаче се получи това пълно обръщане, знаейки какво се случва в България 91, 92, 93-та година – страшните години. От една страна си казах, ето няма да се оправим скоро, има в момента проблем, нека се фокусирам аз тук, да забия кола, дето има една приказка“, признава днес Маринов.
През 1997-ма българската осиновителка на Димитър починала. Заможната вдовица издъхнала на 90-годишна възраст. Когато се върнал за погребението й у нас, Маринов научил, че е била изнудена от роднини да подпише фалшиво завещание. Така емигрантът бил лишен от законното си наследство като неин осиновен син.
„Аз нямам тук нито дом, нито нищо“, тъжно констатира актьорът.
След десетилетия къртовски труд, Димитър Маринов започнал да работи в киното чак през 2009-та, когато е на солидните за старт в този бранш 45 години. Неговите колеги Башар Рахал и Захари Карабашлиев го навили да се яви на кастинг. Димитър изобщо не очаквал, че на такава възраст може да получи какъвто и да било кино ангажимент, още по-малко пък в холивудска продукция.
„Пробвах и първият ми успех беше реклама с Аштън Къчър, в която бях главен актьор. Рекламата беше доста успешна, въртя се 2 години. Хиляди долари получих за нея и съвестно ми плащаха отчисления за всяко излъчване – по четвърт цент, ама като я пускат милиони пъти, се натрупа добра сума… Седмица по-късно спечелих роля във филма „Мъже от стомана“ разказва несломимия българин.
Именно с „Мъже от стомана“ той за пръв път стъпил и на червения килим. Последвали участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го кръстила Мистър БГ Бийн.
Днес Маринов преподава в театралната академия в Сан Диего, но живее със съпругата си Дженифър в уютния си дом в Карлсбад, тихо курортно градче между Лос Анджелис и Сан Диего. Дават на децата си български имена. 14-годишният Йордан носи името на рождената майка на Маринов – Йорданка. 7-годишният Михаил е кръстен на американският му осиновител Майкъл.
Големият пробив на Маринов в „А“ група на киноиндустрията е участието му във филма „Зелената книга“ на Питър Фарели с продуцент Стивън Спилбърг. Още преди кастинга за роля във филма го отрязали, че е прекалено улегнал. Задължително било да умее да свири на виолончело.
52-годишният Маринов веднага намерил чело под наем и започнал да взема уроци. Свирел по 6 часа на ден.
„Отидох на кастинга и 20 минути ме разпитваха за лични неща. После дойде моментът с виолончелото. Изпрасках си парчето и в крайна сметка ме избраха. Разбрах, че за мен са гласували тримата – и Виго Мортенсен , и Питър Фарел, и Стивън Спилбърг“, гордо констатира актьорът, развял българското знаме от сцената на „Долби Тиатър“ на наградите „Оскар“ през 2019-та.
А хейтът, който го заля тогава – че е постъпил селски и едва ли не се е изложил, изобщо не го притеснява. „Всеки има право да изказва свободно мнението си. Напълно нормално е да има хора, които не ме одобряват. Америка ме научи да приемам това нормално и да не се дразня от това, че някой не ме харесва“, усмихва се вечно позитивният Димитър Маринов.
