27 училища показаха проблем в образователната система, след като усреднените резултати от матурата са „Слаб 2“.
„Едва ли целта на образователната система е да създаваме хора, които да изкарват добри оценки по математика и български език в 7 – ми клас“, коментира пред БНР Асен Александров, който е директор на 51-во СУ „Елисавета Багряна“.
Според него си поставяме второстепенно всички други задачи. „Освен тези оценки, има много други неща, с които може да се характеризира едно училище – сплотяване на децата, различни екипи и т.н. След като се съизмерваме с другите страни и чрез резултатите от изпитите PISA, такива трябва да са и нашите. Трябва да въведем измерване на успеха и по други предмети, а не само по български и математика“, коментира той.
Стратегическите проблеми трябва да бъдат отделени от тези, които са текущи, смята професор Тодор Танев, който е бивш министър на образованието и науката. „Към текущите спада отоплението тази зима. От стратегическите е пренебрегването на професионалното обучение. Когато бях министър, много държах на него. Сега не се прави нищо в тази посока. В професионалното обучение има по-малко средства и това не е атрактивно за тези, които взимат държавническите решения“
PISA измерва умението на хората да мислят, напомни Асен Александров пред БНР. „Трябва да ги учим на това от първи клас. Не е необходимо да заучават готови неща. За изпитите след 7 клас се готвят в различни школи и учат алгоритми за решаване на всички задачи, които могат да се паднат. Ако има нещо, което не е трудно, но е извън тези алгоритми, те не могат да се справят. По български език също се заучават стереотипи. Образованието трябва да подпомага творчеството, а ние го поставяме в пасивна роля. Издигнали сме в култ учебниците. Самата концепция за провеждането на учебните часове трябва да се промени. Аз многократно съм предлагал ученето на две скорости“.
Учителите много често са критикувани от родителите, обясни още директорът. „Родителят смята, че ако детето си знае тази страничка и учителят му зададе въпрос, на който не може да отговори с някакъв пасаж от нея, преподавателят е злонамерен. Един стереотип, който сме изградили, е, че е работата на учителя е да налее някакви знания на ученика и той да ги възпроизведе. Трябва да се промени и стереотипа на изпитите. Ако те не измерват конкретни знания, учителите ще трябва да се пренастроят и да учат децата да мислят“.
Учителите, които не преподават по български и математика, са неглижирани, смята Асен Александров. „Те си живеят живота. Никой не проверява какво са направили преподавателите по химия например. Няма национални изпити“.
Българският учител е в основата на образованието и трябва да му се даде повече свобода, смята проф. Танев. „Учителите и директорите трябва да бъдат разтоварени от бумащината, а държавата да се появява само накрая, когато трябва да се оцени какво е направено в училищата“.
Трябва да се отдръпнат професорите от писането на учебници, убеден е той. „Те трябва да се пишат от учители. Партийността също трябва да бъде изчистена. Българските учители и ученици не бива да са обект на експерименти“.
Ако не е добра методиката на преподаване, дори да увеличаваме продължителността на учебната година, няма да постигнем добри резултати, смята Асен Александров.
