[ad id=“225664″]
ЗАВРЪЩАНЕ – Да си припомним едно вечно стихотворение от Павел Матев
ПРИВЕЧЕР И НИЩО СЕ НЕ ЧУВА.
В ЗДРАЧИНАТА, СЕЛСКА ТИШИНА.
ДОБЪР ВЕЧЕР, МАМА МЕ ЦЕЛУВА.
ДЮЛЯТА ИЗЛЪЧВА СВЕТЛИНА.
МАМА МЕ ЦЕЛУВА, В ДВЕТЕ ДЛАНИ –
МЪЖКО, НЕИЗБРЪСНАТО ЛИЦЕ.
ДВЕ СЪЛЗИ, ЗАПАЗЕНИ ОТ ЛАНИ,
СКРИТИ В НАЙ-ДЪЛБОКОТО СЪРЦЕ.
ЯБЪЛКИ, В ШЕПИТЕ СЪБРАНИ,
ПРЯСНО СИРЕНЕ И СТАР ОШАФ.
ДУМИТЕ Й, МАЛКО НЕРАЗБРАНИ,
СЛУШАМ АЗ И НЯМ, И ГОЛОГЛАВ.
УЖ СЪМ ВЕЩ ПО БЪЛГАРСКОТО СЛОВО,
А НЕ МОГА ДА УСЕТЯ САМ,
КАК СЕ РАЖДА ТОЗИ СТРАНЕН ГОВОР
НА ЧОВЕК, ОТ ЩАСТИЕ ЛЮЛЯН.
НЯКЪДЕ В ДЕТИНСТВОТО МУ ПЛУВАТ
КУЧЕТА, ВОЛОВЕ И ЖИТО.
ДОБЪР ВЕЧЕР, МАМА МЕ ЦЕЛУВА,
МЕНЕ МЕ ЦЕЛУВА РАДОСТТА.
[ad id=“263680″]
