Тази вечер в епизода на хитовия турски сериал „Завинаги“ Есма е принудена да разкаже на Фарук, че е прочела дневника на Осман и разкрива какви терзания има по-малкия брат относно жената на батко си.
Сюрея се лута в очаквания да подобри отношенията си с Дилара, но разбира, че състудентите ѝ организират среща, на която приятелката ѝ е поканена, но не и Сюрея. Дори заради Дилара купонът е преместен от Истанбул в Бурса.
В същото време Акиф и Санем имат терзания от съвсем друго естество – бъдещият татко ги е записал на курс за млади родители, където те двамата са най-възрастни, но и най-шумни и невъздържани. Цялата сбирка на всички присъстващи е подчинена на техните въпроси и многобройни емоции.
Бурджу отива в имението през деня, за да поговори с Есма за заминаването на Осман в Ирак. Оказва се, че и двете не знаят за притисналите ги проблеми, които са от съвсем различно естество. Бурджу не е наясно с болестта на Ада, а Есма не е информирана за работата, която си урежда Осман зад граница. След кратко уточнение, султанката набързо организира семейна вечеря. Цялата фамилия е налице и всички се опитват да разубедят Осман да не заминава никъде. Изключение прави само Фарук, който не смее да погледне нито жена си, нито Осман, само мълчи. Сюрея не може да повярва какво се случва. По-късно в спалнята им тя иска обяснение от съпруга си, но той отново пише черта на разговора и слага точка, без да каже нещо конкретно на жена си.
Преди да се качи в стаята им обаче, Фарук извиква майка си в кабинета, за да разбере какво знае тя. Есма прави и невъзможното да заглади отношенията между братята, но големият ѝ син ѝ разказва с няколко думи какво е чул да излиза от устата на пияната Бурджу.
Бегълката Рейхан успява да надхитри полицейския караул край дома си и влиза вътре, откъдето взима пистолет и го изнася безпрепятствено навън.
Адем продължава да я издирва. Дилара заминава за срещата със състудентите си и миг след като е затворила входната врата, на нея се чука и в рамката ѝ застава Халим – мафиотът от миналото на Фатих. Разговорът е тих, външно кротък, но зареден с голяма заплаха и напрежение.
Ипек и Фикрет са увиснали от мъка върху решетките на детското легълце на Ада. Детенцето е спокойно, но не и неговите родители. За да излезе от черните мисли за болестта на бебето, Фикрет прави опити да рисува с думи картина за близкото и по-далечно бъдеще на дъщеря си, сякаш всичко е наред и небето е съвсем безоблачно.
