 |
Ако приемем, че ограниченията, необходими за овладяването на омикрон варианта на Covid, се окажат както временни, така и лимитирани, тогава през 2022 г. редица централни банки от развития свят ще започнат процеса на нормализиране на лихвите. Въпросът е докъде могат да стигнат, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка на JPMorgan Asset Management.
Според пазарите на облигации отговорът е не много далеч. В момента пазарът очаква Федералният резерв на САЩ да повиши основната си лихва до само 1,6%. Това е много по-песимистично от прогнозата на самия Фед, който вижда дългосрочната си лихва на ниво от 2,5 процента.
Траекторията на лихвения процент на Английската централна банка (АЦБ) е още по-интересна. Очаква се нейната основна лихва да се повиши до 1% в началото на 2023 г., но до 2025 г. да спадне обратно до 0,7%. Почти не се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне лихвите по депозитите на банките на положителна територия.
Защо пазарът на облигации е толкова песимистичен по отношение на нивото, което могат да достигнат лихвените проценти?
Инвеститорите могат да посочат дълготрайни фактори с узряването на икономиките. Влошената демография и слабата производителност, които спъват растежа на предлагането, със сигурност оказват натиск за намаляване на лихвените проценти през последните десетилетия. Но тези дългосрочни тенденции не са се влошили след пандемията. Всъщност, възможно е технологичният напредък, предизвикан от пандемията, да е повишил производителността.
Следователно инвеститорите вероятно разчитат на циклични преценки. Подозирам, че опитът от миналия цикъл оцветява възприятията на инвеститорите за предстоящия цикъл на затягане на монетарната политика, като се има предвид ограниченото затягане на централните банки в развития свят, осъществено преди пандемията.
Но бих предупредила да не се използва миналият цикъл на затягане като модел за предстоящия по три причини.
Първо, лихвената чувствителност на сектора на домакинствата вероятно е намаляла. Това се дължи на комбинация от по-малко дълг и повече заеми при дългосрочни ниски фиксирани лихви. В САЩ дългът на домакинствата като процент от брутния вътрешен продукт е спаднал от 99% през 2007 г. на 79% днес. Бумът в рефинансирането на ипотечни кредити през последните две години доведе до това, че домакинствата си гарантираха 30-годишни фиксирани лихви от едва 2,7 на сто.
