Драгомир Димитров от „Тоника СВ“, или както го знаем Драго, земен, човечен, приемащ нещата в живота спокойно, притежава младежки дух и ентусиазъм, гледа на живота с усмивка.
Драгомир Димитров е роден във Враца, на 6 ноември 1957 година. Детството му преминава при баба и дядо на село, в село Девене. От бебе, когато го поема баба му, та чак до 12 години.
[ad id=“263680″]
„Бабите ми и дядовците ми бяха невероятни. И с чувство за хумор. И добри, и музикални. Всъщност всичко, което знам съм научил от тях. Спомням си непрекъснато за тях.“, спомня си Драго и разказва случката с новото дамско колело, което получил от дядо си, когато бил на 5-6 години:
„Нямаше ни около дванайсет часа с един мой приятел. След като се върнахме, дядо ми счупи колелото. Представяш ли си какво му е било в душата, как ме е чакал, къде ли е отишло това дете с колелото. И аз се прибирам по мръкнало. Трябвало е да ме бие предполагам, обаче той счупи колелото от яд. Страхотна поука.“
Един от силните моменти, които са оставили следи в съзнанието му, е спомен от времето в гимназията, когато вече е започнал да свири и в училище изостава с оценките. Тогава дядо му го подкрепя с думите:
„Може да си глупав, но ние те обичаме, защото си наш внук.“ И резултатът е повече от добър – завършва с петица гимназията във Враца.
„Научиха ме на най-важното – да уважавам всички хора, да бъда добър с тях и да се съобразявам с тях.“
В 8 клас с още петима приятели правят рок група „Вестители“ в Младежкия дом в града, разказва Драгомир Димитров:
„Мога да кажа, че във Враца ме познават като Драго от „Вестители“, а не като Драго от „Тоника СВ“. Защото групата ни беше много популярна, ние претъпквахме Младежкия дом, дори се е случвало да чупят и вратите на забавите. А ние правихме и концерти, че дори имахме и авторски песни, които още се пеят от врачани, които са нашия набор и малко по-малки.“
[ad id=“263680″]
С хубави чувства Драго си спомня ученическите си години в гимназията във Враца. Помни имената на всичките си преподаватели:
„Аз бях щастлив, защото имах страхотни преподаватели. Даже и до сега си спомням имената им. Те са вече много възрастни. По химия – Христо Диновски. Всички момичета бяха влюбени в него, а пък той се държеше много мъжки с момчетата. По физика – Мария Цалова, по френски Каличка Маркова. Много ги харесвахме, много ги обичахме и имахме респект към учителите. Защото това е много трудна професия и трябва да проявяваме уважение.“
Музиката и артистичността присъстват във фамилията на Драго. Баща му е един от най-популярните ръководители на танцови състави, по професия миньор. Майка му е танцьорка. Брат му, който е с четири години по-голям от него, е барабанист, свири и на китара. Драго тръгва по стъпките на брат си като освен на барабани и на китара свири и на валдхорна.
Следват две години два месеца и петнайсет дни казарма. Където Драго прави нова група.
„Оказа се, че в поделението ми има апаратура, но няма музиканти. Направихме прослушване, аз избрах 3-4 момчета и направихме група. Само че свирехме друга музика. Участвахме по банкети на офицери. На сватба свирехме и понеже не знаехме сватбения марш, изсвирихме „Тих, бял Дунав“. Беше много лесно. И службата ни беше по-лека.“
След казармата Драго продължава с музикалната си дейност. Започва да свири по ресторанти във Враца. През деня работи като електроженист в Строителномонтажния комбинат.
„И така година и половина. Веднъж, отивайки до врачанското Бюро Естрада, видях афиш, че се провежда конкурс за „Тоника СВ“. Оказа се, че това е последният ден за подаване на документите в София. За щастие брат ми учеше в София и му казах да ми подаде документите.“ – разказва Драго.
Началото на януари 1980 година се явява на кастинг. В надпреварата се включват над 300 човека. Журито се състои от 15 души. След 1 месец получава писмо, че е допуснат до втория тур, на който се явяват 21 човека. След още един месец се явява на трети тур. На него са допуснати 7 кандидати.
„Трудно беше. Първо за човек като мен, който не е виждал Морис Аладжем, Митко Щерев, Стефан Диомов. Бях ги виждал само по телевизията. Успоредно с това в залата имаше много офицери, понеже бяхме към Ансамбъла на строителните войски, това е притеснително. Имаше много сеирджии в залата. Половината от явяващите се учеха или бяха завършили Консерватория. Това притесняваше допълнително.“
На конкурса всеки участник трябва да представи три песни, следват изпити по солфеж, теория на музиката и изпит по танци.
„За мен беше труден изпитът по теория на музиката. Не бях много подготвен , въпреки че свирех на барабани. Теорията ми беше на ниво гимназия. Но това са неща, които се научават. Мисля, че за втория тур бях абсолютно готов.“– обяснява музикантът.
[ad id=“263680″]
На 12 март 1980 година „Тоника СВ“ вече е сформирана във варианта Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Теодор Шишманов и Драгомир Димитров. Започват усилени репетиции под ръководството на Стефан Диомов.
„Тогава аз не познавах такъв човек, който да работи толкава много. Ние репетирахме в продължение на 8 месеца сутрин от 9 и вечер до 9-10 часа. Естествено правихме и почивки. Много труд, много работа. Имахме вечери, в които всеки един от нас излизаше на сцената на Културния дом и пее партията си. Останалите са в салона и го слушат, след това излиза следващият и изпява неговата партия, останалите го слушат. Това беше с цел да уеднаквим дори дишането си. И досега не казваме „три-четири“, а се чува дъхът на единия и започват всички“ – разказва увлекателно
На изпълнителите помага един невероятен артист, кукловодът Велико Бодуров. Той се занимава с тях няколко месеца, за да могат да се отпуснат един пред друг. Тео, който е задършил ангийска филология, започва да ограмотява цялата група по английски език. И почти успява с изключение на Драго.
Първата година „Тоника СВ“ нямат записи по националната телевизия. Но песните им звучат по радиото. Тогава правят известните хитове „Един неразделен клас“, „Приятели“, „Момчето от шлепа“, „Вечерен вятър“, „Карнавал“, които се въртят по националното радио, но все още хората не ги познават.
„Когато се появихме за пръв път по телевизията, ние бяхме на 23 години. Започнаха да ни пишат писма и ние започнахме да отговаряме на всяко едно писмо. Най-често ни искаха автораф. Станахме по-хитри – на петия – шестия месец правехме един конвейр с картичките, подписвахме се всички. То беше една лавина след това. Защото, който е получил отговор от нас, се хвали, и след това още 5-6 деца, ученици или целият клас ни пишат. Това беше много сполучливо като пиар. Въпреки че тогава нямахме много нужда от това, защото радиото беше едно, телевизията беше една.“ – спомня си Драго.
Разковничето на този успех Драго вижда в искреността и неподправеността на колегите си.
„Мисля, че всички от групата са били много искрени в пеенето. На мен ми сее случвало, както казва Моканинът, буца да ми засяда на гърлото, толкова емоцинално да чувствам песента.“
Според него групата има един пропуск – песента „Един неразделен клас“ все още няма клип, а се пее на всички балове. Младите хора я слушат, но не знаят кой я изпълнява. И добавя:
„Мисля че музиката трябва да възпитава също. Музиката възпитава в много неща – любов може да даде, и омраза може да даде, и една безотговорност, тъпотия без бъдеще.“
[ad id=“225664″]
Като родител Драго се определя като горд баща на добри деца. Елица е голямата му дъщеря, тя живее и учи в Америка. Завършила е две театрални школи. Последната школа е известната школа на Лий Страсбърг, която учи по метода на Станиславски. В момента работи там като мениджър по социалните медии. Синът му е десетокласник в Испанската гимназия в София. За разлика от баща му, езиците му се отдават– знае испански, английски, френски. Свири на китара вече от пет години и то много успешно.
Драгомир Димитров продължава с музикалната си дейност като самостоятелен изпълнител и вече от 2013 година има свои солови песни. Първият човек, към който се обръща за съдействие, е Стефан Маринов, известен млад композитор. Създава няколко песни за Драго.
„Вече имам четири песни. Едната е ремикс на „Един неразделен клас“, която ми е любима песен. И мисля, че ще продължа и натам, като ще помоля някой друг автор да се ангажира с това. Но аз търся определени неща като звучене. Бих искал да кажа за Стефан Маринов, защото много хора не го знаят. Стефан Маринов е познат и непознат. Например песента „Ах, морето“, която се пее от Тони Димитрова е по музика и аранжимент на Стефан Маринов. Песента „Балкански синдром“, „Господи, колко си хубава“ са пак песни на Стефан Маринов. И малко са му длъжници според мен някои от певците, защото не го споменават.“ – уточнява Драго.
Наскоро отбеляза 60 годишен юбилей, на въпроса дали е помъдрял отговаря:
„Мисля си ,че съм като в гимназията. Помъдрял съм сигурно, не знам. Не ми тежат годините, не ги усещам, радвам се на семейството си, имам невероятна жена и децата ми са добри.“
Недка Лилкова
