Снимка: БГНЕС |
Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe (МФ) пyблиĸyвa днес cпиcъĸ нa дoгoвopитe нa cтoйнocт нaд 1 млн. лв., cĸлючeни oт пyблични пpeдпpиятия c дocтaвчици нa cтpoитeлcтвo, cтoĸи и ycлyги зa пepиoдa мeждy 1 янyapи 2019 и 30 aпpил 2021 г. Oбщaтa cyмa възлизa нa нaд 20 млpд. лв., a бpoят нa пpeдпpиятиятa нaдxвъpля 2000.
Дговорите, сключени след проведена обществена поръчка, са за 11,505 млрд. лв. без ДДС, а договорите, сключени без обществена поръчка, чрез т.нар. „ин хаус“ възлагане са за 8,087 млрд. лв. без ДДС.
Сред фирмите, които са сключвали най-много договори без търг, са „Автомагистрали“, „Монтажи“, АЕЦ „Козлодуй“, Държавната консолидационна компания, „Мини Марица – Изток“ ЕАД, както и много болници.
В общите суми не са включени договори, които са с прогнозни цени, както и рамкови договори, чиито цени се определят с приемо-предавателен протокол.
Investor.bg припомня, че на 8 юли министърът на финансите съобщи, че за последните две години близо 8,5 млрд. лева са възложени без обществени поръчки (с т.нар. ин хаус процедури).
След разпореждане на Асен Василев Агенцията по обществени поръчки разработи методическо указание за прилагането на изключенията от Закона за обществените поръчки (ЗОП), засягащи вътрешното възлагане, познато още като „ин хаус“, при което не се изисква провеждане на обществена поръчка.
В методическото указание се подчертава, че за „ин хаус“ поръчките е необходимо изпълнителят да има капацитет да изпълни сам съответните дейности, които са предмет на договора (да предостави услугата, да изпълни строителството и т.н.).
Ако прехвърли осъществяването на друго лице, на практика се стига до прикрито „превъзлагане“ на обществена поръчка, т.е. до заобикаляне на прилагането на Закона за обществените поръчки и по този начин се ограничава конкуренцията.
За да се осигури публичност на поръчките, за които се прилагат разгледаните изключения, в закона е въведено задължение за възложителите да публикуват обявление за възлагане на поръчка, когато сключват договори по „ин хаус“ метода.
При разработване на методологията експертите са взели предвид съдебната практика, затова в правилата е залегнало изискването възлагащият орган да може да упражнява едновременно структурен и функционален контрол. По този критерий трябва да се прецени като се изследва кой притежава капитала, как се формира съставът на управителните органи, които вземат решения. В тази връзка обстоятелството, че възлагащият орган е едноличен собственик на капитала на стопанския субект е индикация за съществуването на такъв контрол, но това не е достатъчно, за да се изключи прилагането на ЗОП, се посочва в документа.
