Масуд Пезешкиан – eдинственият кандидат реформист на президентските избори в Иран, има малка преднина пред трима други претенденти. Това показват първите резултати след проведения в петък вот, който едва ли ще доведе до големи политически промени.
Ислямската република гласува предсрочно за нов президент след смъртоносната катастрофа с хеликоптер, при която загина досегашният президент Ебрахим Раиси.
Пезешкиан е събрал 42% от гласовете, изпреварвайки твърдолинейния бивш преговарящ по ядрената програма Саид Джалили, който има 40 %. Мохамед Бакер Калибаф, консервативен бивш председател на парламента, изостава с 13%.
Четвъртият одобрен кандидат в надпреварата, Мостафа Пурмохамади, бивш министър на правосъдието и вътрешните работи, изостава с голяма разлика.
Ако никой от кандидатите не получи мнозинство на първия тур, на 5 юли ще се проведе втори тур между двамата, събрали най-много гласове.
И четиримата кандидати бяха проверени и одобрени от Съвета на пазителите – неизбираем орган за конституционен контрол, чиито членове се назначават пряко и непряко от върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Малко вероятно е резултатът от изборите да доведе до големи промени в политиката, но той може да повлияе на наследяването на 85-годишния Хаменей, който е върховен лидер на страната от 1989 г.
Последните опити за обединяване около консенсусен кандидат на консерваторите се провалиха в навечерието на изборите, като нито Калибаф, нито Джалили бяха готови да се откажат в полза на другия.
Консерваторите изразиха загриженост, че липсата на единство може да разцепи гласовете в полза на реформатора Пезешкиан.
Калибаф е бивш командир на въздушното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и е най-дългогодишният кмет на Техеран. Той е традиционен консерватор, който се кандидатира за президент за четвърти път през последните 20 години.
През годините той е многократно обвиняван в корупция, но нито едно от тях не е влошило отношенията му с Хаменей.
Джалили, който никога не е заемал изборна длъжност, е личен представител на Хаменей във Висшия съвет за национална сигурност. По време на мандата си от 2007 до 2013 г. като секретар на съвета той ръководи делегацията в провалените преговори със Запада за ядрената програма на Техеран.
Пезешкян е депутат от 2008 г. и е бил заместник-председател на парламента от 2016 до 2020 г., когато умерените и реформаторите имаха мнозинство в законодателния орган.
Той е поставял под въпрос методите на Иран за налагане на хиджаба – ислямската забрадка за жените, и се е изказвал в полза на преговорите със Запада. Но казва, че ще следва политиките на Хаменей, ако бъде избран.
Проучванията на общественото мнение прогнозираха малко по-високо участие на избирателите в сравнение с последния президентски вот през 2021 г., при който избирателната активност беше рекордно ниска.
В навечерието на изборите дисиденти в страната и в чужбина призоваха за бойкот, твърдейки, че предишните гласувания не са довели до промяна.
Политическата върхушка на Иран отдавна твърди, че извлича своята легитимност от високата избирателна активност. Слабото участие в последните избори обаче и народните протести поставиха под въпрос легитимността на сегашното ръководство.
Върховният лидер на Иран има последната дума по всички държавни въпроси, а президентът няма голямо влияние по много ключови въпроси.
Раиси загина заедно с министъра на външните работи Хосейн Амир-Абдоллахиан и няколко други служители при катастрофата на хеликоптера им на 19 май.
Много иранци го наричат „касапинът от Техеран“ заради предполагаемата му роля в масовата екзекуция на политически затворници през 1988 г., когато е заместник-прокурор на Техеран.
