Към 5 ноември ГЕРБ има най-висока електорална тежест и запазва позицията си на първа политическа сила, много оспорвана е надпреварата за второто място – за него се конкурират „Продължаваме промяната“/ПП/ и БСП, показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено между 29 октомври и 5 ноември сред 1025 пълнолетни български граждани в 123 гнезда, в 91 населени места от цялата страна. Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп“.
Според данните ГЕРБ би получила 23,8 на сто на база твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да дадат гласа си. ГЕРБ разширява влиянието си сред хората на възраст между 30 и 60 години и сред жителите на градовете извън столицата.
Много оспорвана е надпреварата за второто място. За него се конкурират „Продължаваме промяната“ /15,5 на сто/ и БСП /15 процента/. ПП има минимална преднина. Резултатите и на двете формации не се променят значимо в хода на кампанията. Предимството на ПП пред БСП е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели. 25 на сто от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата, електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП.
„Екзакта“ не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на КС. Анализаторите не изключват обаче решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП.
Според социолозите БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при съставяне на следваща управленска конфигурация. Партията няма особен ресурс, обаче, да разширява влиянието си до края на кампанията, отбелязват от „Екзакта“. 44 на сто от избирателите на тази партия се страхуват от заразяване с COVID-19 в деня на вота, а една трета се притесняват от машинното гласуване, посочват анализаторите.
От началото на кампанията „Има такъв народ“ губи между 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. ИТН /12,5 на сто/ остава предпочитаната партия от младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места.
Освен между ПП и БСП, противоборство може да се очаква и между ДПС /9,5 на сто/ и ДБ /9,2 на сто/, като, при силна финална част на кампанията, всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии. Анализаторите припомнят и че „Екзакта“ на два поредни парламентарни вота регистрира много силна последна седмица за кампанията на ДБ.
По 90 на сто от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС разчитат на цели 97 на сто от избирателите си от юли, а ДБ – на малко над 80 процента. Една трета от бившите избиратели на ИТН сега декларират, че ще гласуват за ПП.
ИБГНИ към момента биха получили 3,5 процента на база твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да дадат гласа си. В две поредни парламентарни кампании ИБГНИ успява да се пребори за място в парламента в самия край на надпреварата преди вота. Предстои да видим дали това ще се случи и сега, отбелязват анализаторите. „Възраждане“ би получила 3 на сто, ВМРО – 2,5 на сто, сочат данните им.
От началото на кампанията „Екзакта“ регистрира известен ръст на решилите да гласуват на изборите. 58 на сто завяват, че твърдо са решили да гласуват за президент и вече са направили своя избор. 57 процента пък твърдо са решили да гласуват на парламентарните избори и вече знаят за кого. Дяловете на твърдо решилите да гласуват, но колебаещи се кого да изберат и при двата вота, възлизат на по около 8-9 на сто. Тези дялове намаляват с 5-6 пункта в сравнение с изследването на „Екзакта“ от началото на кампанията.
Електоралната активност на предстоящия вот, обаче, може да се окаже голяма неизвестна до самия изборен ден. Тя може да намалее чувствително, като причините затова са много и са от различно естество, отбелязват анализаторите. Те коментират, че интересът към кампанията не е особено висок. 45 на сто от анкетираните твърдят, че следят кампанията за парламентарния вот, а 47 процента се интересуват от кампанията за президентските избори. Над средния дял интересуващи се и от двете кампании са регистрирани сред хората на възраст над 50 години, сред столичаните, както и сред избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ДБ.
Делът на гласуващите със сигурност ще зависи и от това колко хора няма да отидат до урните поради страх от заразяване с COVID-19 в пика на четвъртата вълна у нас. Регистрира се ръст на масовите опасения от зараза в деня на вота. Към 5 ноември подобни страхове изпитват една трета от българите, докато в началото на кампанията една пета се страхуваха да не се заразят в деня на вота.
За последните седмици от „Екзакта“ регистрират и лек ръст в дела на притесняващите се дали ще се справят с машинния вот – от 13 на 17 процента. Към 5 ноември най-висока е мобилизацията и за двата вида избори сред електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС – сред по над 90 процента от избирателите на тези три партии.
Настоящото национално изследване на „Екзакта Рисърч Груп“ е проведено в периода 29 октомври – 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 123 гнезда, в 91 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face to face интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп“.
