Урсула фон дер Лайен. Снимка: Geert Van den Wijngaert, Bloomberg |
Спирането на доставките на природен газ от „Газпролм“ за България и Полша беше окачествено като „пореден опит за използване на газа като средство за изнудване“ от страна на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В позиция, публикувана на сайта на комисията, тя посочва, че Русия се доказва като нелоялен доставчик на природен газ.
„Ние сме готови за този сценарий и сме в контакт с всички страни от общността. Работим за осигуряване на алтернативни доставки и най-добрите възможни нива за съхранение на газа в ЕС“, допълва още председателят на ЕК.
Късно снощи стана ясно, че „Газпром“ спира доставките на природен газ за България и Полша, защото не е получила плащания в рубли. Енергийният министър Александър Николов обясни по време на брифинг, че страната ни е платила авансово за доставката на газ както е записано в договора – в щатски долари, но вноската не е приета.
Ако това е така, „Газпром“ едностранно нарушава договора, подписан с България, за доставката на природен газ.
България има газ за минимум един месец, гарантира още Николов и допълни, че анализите на руското искане, които са направени от българските институции, са показали, че схемата за плащане в рубли крие рискове за страната, включително и защото не е ясен курсът, по който ще се превалутират плащанията.
Урсула фон дер Лайен коментира, че държавите от общността са внесли плановете си за действие в условията на криза и се работи по координацията им и солидарността в общността.
„Европейците могат да имат вяра, че ще останем обединени и напълно солидарни със страните, които са изправени пред тези нови предизвикателства и могат да разчитат на нашата пълна подкрепа“, заявява още тя.
Повечето държави от ЕС са категорични, че няма да се съобразят с искането на „Газпром“ да плащат за природния газ в рубли. Сред тях е и най-големият пазар на компанията – Германия. Позицията на ЕС е, че това искане не само нарушава санкциите, които налага общността на Русия заради военната инвазия в Украйна, но е и в нарушение на договорите, подписани с държавния газов гигант.
Сред колебаещите се как да постъпят обаче са няколко държави от Източна Европа, които са изцяло зависими от руския природен газ. Единствено Унгария е заявила, че е изпълнила исканията на Русия за алтернативни варианти на заплащанията за газовите доставки.
Страните от ЕС плащат на Москва между 200 млн. и 800 млн. евро на ден за енергийни източници. Всички договори на „Газпром“ със страните от ЕС са в евро и долари. Според медийни публикации в договора за доставка на газ на Унгария, който беше подписан в края на 2021 година, е предвидена клауза за плащане в рубли.
Плащанията в рубли технически са възможни, защото не всички руски банки са под санкциите, наложени от ЕС. „Газпромбанк“ например все още е в системата SWIFT и именно през нея Москва опитва да смени начина на плащане – чрез откриване на сметки в чужда валута и в рубли за клиентите на „Газпром“. Така сумите ще бъдат превалутирани автоматично по курса на централната банка за деня.
