Колко пари получава един бежанец със статут от българската държава? И за колко души става дума? Отговорът бе даден още през август, но остана незабелязан. Татяна Ваксберг го чете с калкулатор в ръка. Ето данните:
1 349 лева за една година. Това е максималният размер на социалната помощ, която един бежанец с легален статут би могъл да получи от българската държава. Тази сума взимат “щастливите” бежанци – ако приемем, че изобщо има такива. На нея могат да разчитат онези безработни, които са без физически увреждания. Ако са инвалиди с максимална степен на увреждане – над 90% намалена работоспособност – те биха могли да получат и по-големи помощи: до 2 710 лева и 40 стотинки за една година. Това е абсолютният “таван”.
Данните са от анализ на Министерството на финансите, публикуван през август тази година. Авторите са били натоварени и със задачата да установят колко пари от бюджета се предоставят на бежанците, получили статут в България. Описаните в анализа резултати драстично се разминават с предизборната пропаганда за “бежанска вълна”, която ще “претопи българите” и ще “изяде” държавния бюджет. Истината е друга: става дума за малко хора и за малко пари. Досега са постъпили точно 332 молби за помощи от различен вид.
За колко души става дума
Достъп до помощи имат само онези, които вече са получили хуманитарен или бежански статут и имат всички права на български граждани (освен правото да гласуват и да заемат длъжност, за която се изисква българско гражданство). По данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), на този профил отговарят общо 15 124 души, които са получили статут от януари 2013 до август тази година. 62% от тях са в трудоспособна възраст – тоест, на възраст между 18 и 64 години.
Да изчислим резултата: към август 2016 има само 9 376 души, които отговарят на формалните условия за получаване на държавни помощи. Повечето от тях напускат България веднага щом получат нужните документи. И се отправят към страни от Западна Европа. Не е ясно колко точно са тези хора. Ясно е само това: по данни, валидни към август тази година, право да получават социални помощи под каквато и да било форма имат 9 376 чужденци от Азия и Африка.
Как се формира максималният размер на помощите
Цитираните вече 1 349 лева за една година се формират от два източника. Единият е предназначен за плащане на парното на социално слаби, като максималният размер е 361 лева за отоплителен сезон. Вторият източник са социалните помощи, в които влизат помощите при безработица, детските, еднократните помощи за “жизненоважни потребности” или еднократната помощ за издаване на лична карта. През втората година от евентуалния си престой в България хипотетичният чужденец не би имал право на някои от помощите, определени като еднократни. Тогава максималната помощ от държавата би се свела до 959 лева годишно. Що се отнася до парите “за инвалидност”, те зависят от размера на загубената работоспособност. Министерството на финансите посочва като минимален размер помощите, които се полагат при загуба на работоспособност от 50 до 70 процента – 581 лева годишно. Максималната помощ, която се дава при увреждания от над 90 на сто, възлиза на 1 361 лева годишно. На базата на тези данни Министерството на финансите изчислява, че “средната максимална добавка” за инвалидност е 919 лева.
Колко души са получили помощи
В трите години, за които има данни (от 2013 до 2015), българската администрация е одобрила 332 молби на бежанци за отпускане на социални помощи. При повечето става дума за добавки за инвалидност (187 случая). Най-малък е делът на помощите за заплащане на отоплението – 41 случая. Останалите данни са за различни суми, предвидени по Закона за социалното подпомагане.
Министерството на финансите заключава, че от правото на социално подпомагане се възползват само “малък процент” от хората, получили закрила. 1.7%* от тях са получили помощи за инвалидност, 0.7% са подпомогнати социално, 0.4% са платили парното си с пари от държавния бюджет.
Липсват поне две числа
От анализа става ясно, че данните за трудовата заетост и социалното подпомагане на бежанците със статут са непълни, тъй като липсват поне две числа: не се знае колко помощи са отпуснати (и дали изобщо са отпуснати) за заплащане на общински наем, както и не е ясно колко бежанци с легален статут са се регистрирали в бюрата по труда. За последното съдим само по изявление на председателя на ДАБ, според когото към 2015 като безработни са се регистрирали “не повече от 100 души”. Авторите на анализа предполагат, че основният път за намиране на работа преминава именно през бюрата по труда. По този начин през 2015 на работа са били наети 69 бежанци. През същата година в Програмата за обучение и заетост са били включени 106 души, получили закрила.
Татяна Ваксберг
Числата не отразяват (а и няма как) редица особености на процеса по получаване на помощи – например, че бежанците не получават съдействие при попълването на документи, че нямат адекватна информация за помощите, на които имат право, че ефективната подкрепа, която получават, идва предимно от доброволци, че заради нагласите в България много хора със статут напускат страната и се установяват в друга държава от ЕС. Без да може да бъде докрай проследено за колко души става дума. Но едно е сигурно: информацията в цитирания анализ е стабилен ориентир за величините, с които би трябвало да боравим, когато говорим за бежанците с легален статут в България. За истинските величини, не за митологията.
*Данните за предоставени помощи обхващат периода от 2013 до 2015 година, докато данните за броя на бежанците с легален статут са за период, който е с половин година по-дълъг. Това обяснява лекото разминаване в процентните изчисления.
