Снимка: Bloomberg |
За да се оцени потенциалното въздействие върху глобалната икономика на международните санкции срещу Русия на Владимир Путин, е добре да погледнем назад към финансовата криза от 2008 г. и фалита на американската банка Lehman Brothers. Това би се харесало на Дик Фълд, бившия главен изпълнителен директор на фалиралата банка, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.
Отношението към поведението на Lehman, която Фълд ръководеше в продължение на 14 години, показа колко трудно е да се предвидят последствията от финансови интервенции със системни последици. Дори и да са направени заради морален императив, последствията могат да бъдат много по-страшни от предвижданото.
Какво се случи в началото на септември 2008 г. на Уолстрийт? Lehman беше на ръба на колапс, тъй като нервността се увеличи, а междубанковото финансиране пресъхна. За разлика от много банки по света, които бяха спасени от правителствата, Lehman беше оставена да фалира – поне отчасти като възмездие за минали предполагаеми прегрешения.
За да бъде ясно, колапсът на Lehman не предизвика финансовата криза, но несъмнено я влоши. Така че мисленето, което накара Ханк Полсън, тогава министър на финансите на САЩ, да тласне банката към фалит, вместо да намери спасително решение, беше важно – дори променящо света.
Не забравяйте, че Bear Stearns беше подтикната към спасително поглъщане по-рано през нея година, а други банки бяха спасени чрез мащабната американска програма TARP само седмици по-късно. Защо тогава Lehman беше пожертвана?
Някои твърдят, че за решението е допринесла личната неприязън между Фълд и Полсън, произтичаща от съперничеството между Lehman и Goldman Sachs, където Полсън бе главен изпълнителен директор в продължение на седем години точно преди периода си като финансов министър.
Но имаше и конкретна бизнес причина, отпушила враждебността към Lehman – широко възприемана на Уолстрийт и такава, която ни връща цял кръг назад към последната руска криза през 1998 г. и последвалия крах на системно важен хедж фонд (Long-Term Capital Management).
Когато Москва изпадна в дефолт по дълга си през август 1998 г., 120 милиарда долара заеми на LTCM и 1 трилион долара инвестиционни позиции излязоха извън контрол. Правителството изиска от Уолстрийт спасителен план, за да предотврати пълномащабна криза. Но Фълд беше сред малцината въздържащи се.
Десетилетие по-късно правителството се въздържа да го спаси. Но шекспировото отмъщение, стоварило се върху Lehman, доведе до хаотичния крах на една от най-свързаните финансови институции в света. Това несъмнено усили кризата от 2008 г. и ескалира мащаба на интервенциите, изисквани от правителствата и централните банки.
Наказването на Путин за неговите варварски действия в Украйна чрез строги санкции – срещу руски компании, олигарси и износа на енергия – е необходимо и повече от оправдано от морални съображения. Има известно признаване, че ще има обратен ефект за останалия свят – по-високи цени на бензина, например, и по-нататъшна инфлация на вътрешните енергийни разходи.
Но не съм сигурен, че потенциалното въздействие върху света извън Русия е напълно признато. Най-очевидно, разбира се, санкциите могат да провокират допълнителна военна агресия от страна на Путин. Но други финансови и икономически последици със сигурност се простират далеч отвъд бензиностанциите. Нарастващите цени на пшеницата, зърното, никела и множество други суровини заплашват достъпността на всичко – от ежедневния хляб до смекчаването на климатичните бедствия.
По пътя си те биха могли да извадят от строя оператори на финансови пазари, големи и малки, масови и маргинални – вижте спирането на търговията с никел на Лондонската метална борса, собственост на Хонконг, на фона на огромни загуби, понесени от китайския Tsingshan Holding. Руските облигации може да изпаднат в дефолт през следващите дни или седмици. Веригите за доставки, които включват руски стоки, ще бъдат нарушени.
Точно как ще се развие тази криза може да се окаже по-трудно за предвиждане дори от срива през 2008 г. Тогава повечето рискове бяха ограничени до банковия сектор, който поне теоретично беше строго регулиран. Този път банките изглеждат по-стабилни, но по-пагубни рискове се натрупват на други места, застрашавайки по-слабо контролираните части на финансовата система.
Свят, който бе пълен с напечатаните от централните банки пари, за да се предотврати пълното финансово въздействие на 2008 г. и ковид кризата, изглежда немалко уязвим, като се има предвид как цените на активите бяха надути и как дълговете набъбнаха до нови рекорди. Не си правете илюзии: руснаците няма да са единствените, които ще пострадат от санкциите. Светът трябва да помни Lehman и да се подготви за глобален финансов и икономически шок.
